— Има хора, които могат. Способни са да тълкуват събития, които ние не разбираме. Може би има нещо повече в това френско момиче.
— Обикновено ли? Тя е чудовище!
— Кариад, нека да изчакаме и да видим какво ще се случи. Докато не родиш това бебе, абсолютно нищо не можем да направим. Така че нека да изчакаме.
— Бебето няма да се роди преди ноември. Всичко може да се случи дотогава.
* * *
Дните на лятото прекараха тихо и спокойно в "Хартфърд" като обикновени благородници от провинцията, без напрежение и без ангажименти. За тях се грижеха Трите Жо-Жо и малка група прислужници, които бяха по-скоро като членове на семейството, отколкото слуги. Катрин седеше на сянка и се поду като яребица, докато Оуен правеше всичко възможно да държи лошите новини от Франция далеч от нея. От време на време пристигаше пратеник на кон със съобщение за Нейно Величество и всеки път, когато разчупваше печата, Оуен изтръпваше. Невинаги тревожеше Катрин със съдържанието на съобщенията, но този път бе различно.
Времето беше горещо дори за август и Катрин лежеше в леглото само по долна риза, когато Оуен донесе писмо от кардинал Боуфърт. Това писмо беше твърде важно, за да не й го покаже. Тя лежеше и си вееше с ветрилото, докато Оуен четеше на глас, а тревогата му растеше с всеки следващ ред.
Ваше Величество, скъпа моя племеннице,
Бързам да Ви пиша в навечерието на отпътуването ми за Франция, посещение, наложило се поради военните успехи на "Девата". Благодарение на нейните действия англичаните вдигнали обсадата от Орлеан и походът по река Лоара се увенчал с успех, най-забележителна била победата при Патай, където войските й отблъснали английската армия, предвождана от сър Джон Фастолф.
Длъжен съм да Ви информирам, че благодарение на Орлеанската дева, брат Ви Шарл е коронясан в катедралата в Реймс през юли…
— Какво? Какво? — Катрин седна в леглото. — Оуен, прочета го отново… Не е възможно Шарл да е коронясан за крал на Франция!
— Точно това пише — мрачно рече Оуен и започна да чете отново. — Докъде бях стигнал? О, да…
… благодарение на Орлеанската дева, брат Ви Шарл е коронясан в катедралата в Реймс през юли, а народът на Франция ликува, тъй като се е сбъднало пророчеството, за което споменах при последната ни среща. Разбира се, съгласно Договора от Троа, Вашият брат дофинът няма никакви права върху трона на Франция, ето защо при първа възможност синът Ви, по Божията воля Негово Величество Хенри, крал на Англия, трябва да заеме полагащото му се по право място на трона на Франция, Това трябва да бъде предхождано от коронацията му в Англия, а подготовката е вече в ход, макар датата да не е определена още. Умолявам Ви да се подготвите за това. С нетърпение очаквам присъствието Ви в черквата на абатството "Уестминстър". Това ще е велико събитие пред лицето на Бога.
Катрин слушаше потресена. Главата й щеше да се пръсне от нахлулите мисли. Брат й Шарл беше коронясан като крал на Франция и така бе узурпирал мястото на нейния син.
— Намираш се в много трудна ситуация, Катрин — смръщи чело Оуен.
— Трудна ли? Налраво невъзможна! Какво да правя — да се върна във Франция като сестра на краля? Или да стоя тук като майка на краля? Оуен, какво да правя, за бога?
— В момента, кариад, не можеш да направиш абсолютно нищо. Бременна си в шестия месец и никъде не можеш да отидеш, докато не се роди бебето. Нали не искаш да застрашиш живота си и светът да научи за нас?
Катрин се отпусна тежко назад в леглото. Тук в замъка "Хартфърд" се чувстваше толкова добре и в безопасност — бебето щеше да се роди преди ноември и всичко щеше да е отново, както преди, в навечерието на Коледа. Сега обаче от нея се очакваше да се върне в двора за коронацията и щеше да се разкъсва от съмнения и несигурност. От този момент нататък държеше да вижда всяка съобщение, което пристигаше, за да знае кога точно ще се проведе коронацията.
Към края на септември очакваното съобщение пристигна. Викаха я да присъства на коронацията на сина й, краля на Англия Хенри Шести. Щеше да се състои в черквата на абатството "Уестминстър" в неделя, шести ноември, деня на свети Леонард.
* * *
Оуен беше много разтревожен. Вече бяха ангажирали акушерка и всеки момент за Катрин щеше да започне едномесечното уединение преди раждането, но напрегната докрай, тя не можеше по никакъв начин да бъде накарана да си легне. Пишеше писма, включително и до краля, в което обясняваше, че не е добре със здравето, но той може да разчита, че тя ще присъства на коронацията му, стига болестта да не се влоши, разбира се. Реши да не се впуска в подробности от какво точно е болна. Писа и на кардинал Боуфърт, на херцога на Глостър и на графа на Уорик, за да ги увери, че ще направи всичко възможно да бъде в "Уестминстър" на шести ноември, стига лекарят да й разреши. Разкъсвана беше от невъзможността да реши. От една страна, имаше нужда от извинение за отсъствието си от коронацията, ако наистина това се наложеше. От друга — не искаше да излезе, че търси претекст да отсъства, защото държи да бъде лоялна към брат си във Франция.