Колкото и да й се искаше да бъде в Лондон, Катрин знаеше, че там няма място, където да бъде в безопасност. Замъците "Уиндзор" и "Уестминстър" й бяха забранени заради напредналата бременност. Оуен предложи да отидат в "Сейнт Олбанс", на един ден път от Лондон, където можеха да останат до раждането на детето и докато Катрин се възстанови достатъчно, за да пътува. Монасите бенедиктинци в манастира познаваха билките и отварите, ако се наложеше някакво лечение, а и в околността се срещаха предостатъчно странноприемници и ханове, тъй като мястото бе популярно след поклонниците. Ако се предрешаха като поклонници, щяха да пътуват инкогнито.
На Катрин много й допадна идеята да бъде под друга самоличност, но за нищо на света не искаше да спират в "Сейнт Олбънс". Чудесно знаеше, че могъщият абат Уетамстед е близък приятел на Хъмфри. Не можеха да поемат този риск. Държеше да са колкото може по-близо до "Уестминстър", та ако бебето не се роди до Празника на свети Ленард, под прикритието на поклонници да се слеят с тълпата и поне да зърнат Хенри по време на процесията към коронацията. Искаше да види сина си, дори той да не подозира за нейното присъствие.
Всичко започна като приключение. Неузнаваеми на външен вид, Катрин и Оуен напуснаха замъка "Хартфърд" със само четирима души охрана, акушерката Марджъри Уагстаф и Трите Жо-Жо. Планът им беше, като наближат Лондон, да се разделят на три групи. Едната да се отправи към "Уиндзор", където Джоана Курси да съобщи, че кралицата пътува към "Уестминстър", другата група щеше да отиде в "Уестминстър" и Джоана Белнап щеше да каже, че кралицата е твърде болна, за да присъства на короиацията, и се е отправила към "Уиндзор". Единствено Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф щяха да останат с Катрин и Оуен. Поемаха страхотен риск.
Малкото им вещи бяха натоварени в каруца, кралицата щеше да пътува в теглена от коне платформа, покрита от всички страни, а останалите щяха да яздят на коне. Всичко вървеше по план. Щом стените на Лондон се показаха, процесията намали ход и Катрин, заедно с Оуен, Марджъри Уагстаф и Джоана Траутбек, бързо се скри в крайпътен хан. Скоро след това излязоха навън, преоблечени като поклонници. От този момент нататък щяха да се движат по пътя: Катрин върху гърба на кротка стара кобила, водена за юздата от Оуен.
Според Марджъри Уагстаф Нейно Величество трябваше да лежи в леглото като всяка разумна жена, а не предрешена да кръстосва страната. Тя изгледа малката им група с широкополите шапки и червеникавите широки като раса дрехи. Всички с изключение на Катрин бяха пристегнати в кръста с колан или с броеница. Кралицата беше в свободна дреха, а броеницата стискаше в ръка. Беше сложила брачната си халка. Тези, които вървяха пеша, се подпираха на здрави сопи, а на раменете им висяха малки торбички.
— Не мога да си представя как изглеждам с тези дрехи — тихо промълви Катрин, докато се опитваше да се намести по-удобно на седлото.
— Най-красива си без дрехи — усмихна се Оуен в отговор. — Но това знам само аз и никой друг. Стига, Катрин, най-красивото нешо, което някога си носила, е усмивката. Така че горе главата! Вече сме близо.
Възползваха се от правото на поклонниците да останат до края на седмицата в манастира на кармелитите. Времето в утрото на деня на коронацията беше светло и топло за сезона. Тъй като нямаше никакви признаци бебето да се ражда, Катрин и Оуен решиха да изминат краткото разстояние до "Уестминстър" и да се слеят с множеството около черквата на абатството. Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф тътреха крака след тях. Катрин, седнала настрани на седлото на кобилата, а Оуен с юзда в ръка до нея.
Абат Ричард Хареден забеляза тези няколко души, докато минаваха под прозореца на стаята му в бенедиктинския манастир. Вдигнал беше крака си с изкълчен глезен, заради който не можеше да присъства на коронацията. Тези тук му напомниха на Святото семейство, приближаващо странноприемницата във Витлеем. Дребната кобила едва ли беше по-висока от едно магаре, мъжът, който я водеше, беше тъмнокос като назарянин, докато жената на седлото имаше лице на мадона. Стана му любопитно.
Пред високия олтар вътре в черквата на абатството архиепископ Хенри Чичли миропомаза краля с осветено миро, което се пазеше в каменна чаша с формата на златен орел, направи няколко пъти Кръстен знак над главата и раменете, над гърба, лактите и дланите на Хенри. Момчето положи усилие да остане с изправен гръб, когато сложиха на главата му тежката корона на свети Едуард, и беше искрено благодарно, че кардинал Боуфърт, неговият прачичо, стоеше до него и не сваляше ръка от тила му.