Отвън майка му трепереше от вълнение. Оставаше един месец до осмия му рожден ден, а тя вече виждаше корона на главата му и усещаше тежестта й. Убедена беше, че бремето е твърде голямо за нейното малко момче.
Най-сетне церемонията приключи и високата врата на черквата се отвори широко. Двама тръбачи пристъпиха напред и обявиха с фанфари появата на коронясания вече крал. Конят на Катрин се сепна от резкия звук, размаха глава и направи няколко стъпки настрани. Оуен бързо го овладя. В същия миг, усетила силна прерязваща болка, Катрин изскърца със зъби, но не каза нищо. Ако причината беше бебето, тя знаеше, че има поне още няколко часа, преди да започне да се тревожи, а толкова силно искаше да види първородния си син, когато излиза от черквата.
Минути по-късно, посрещнат от възторжените възгласи на тълпата, на най-горното стъпало на стълбите на абатството се появи Хенри, придружаван от чичо си, херцога на Глостър, прачичо си, кардинал Боуфърт, от своя настойник и учител, граф на Уорик, както и от архиепископ Хенри Чичли. Всички те стояха под балдахин от синя коприна, държан от четирима воини в церемониални ливреи, и махаха на множеството на площада.
Хенри изглеждаше объркан, толкова малък и уязвим под тежката корона на свети Едуард, която очевидно не стоеше много стабилно на главата му. Сърцето на Катрин се сви болезнено. Трябваше да е там до него. Сълзи се стичаха обилно по лицето й, но тя не спираше да маха и да вика високо заедно с останалите. Естествено, нямаше начин синът й да я разпознае сред огромната тълпа от поклонници. Херцогът на Глостър помаха още един-два пъти, след което започна да побутва краля и антуража му да тръгват към Уестминстър Хол, където ги чакаш пиршество в чест на коронацията.
Оуен усети, че някой тегли ръкава му, и се извърна бързо, да не би джебчия да се опитва да среже презрамката на поклонническата му торбичка. Пред него стоеше монах с характерното за Ордена на бенедиктинците облекло от манастира в "Уестминстър". Свил длани като фуния, човекът се доближи до ухото на Оуен, за да го чуе, и заговори. Оуен го слушаше внимателно, кимаше от време на време и накрая се усмихна.
— Да вървим — рече той на Катрин и си запробива път в множеството, като не изпускаше юздата на коня. — Няма какво повече да се види тук, а и ни предложиха традиционното гостоприемство на бенедиктинците.
Познатата миризма на пчелен восък и тамян като с магическа пръчка успокои Катрин, когато тя заедно с Оуен, Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф прекрачиха прага на манастира. Изведнъж шумът и горещината отстъпиха място на прохлада и тишина. Наместо виковете и крясъците на тълпата отвън тук се чуваха само далечните гласове на молещи се монаси. Подпирайки се на своя бастун, абат Ричард Хареден ги чакаше, за да ги посрещне. Любопитството му нарасна още повече сега, когато можеше да ги види отблизо. Не го напускаше мисълта, че познава отнякъде това лице, дали не му напомняше за образа на някоя от иконите, които бе съзерцавал в миналото?
Оуен не искаше да използва истинските им имена и обясни, че са поклонници богомолци, които всъщност са тръгнали за Кентърбъри и случайно са попаднали на коронацията.
— Значи е най-добре е първо да си починете — рече абатът — и да хапнете. — Изпрати ги с поглед, след като му благодариха и тръгнаха след отец Уилфред.
Бебетата са тези, които избират кога да се появят на бял свят; без значение дали моментът е подходящ за майките им. Това с пълна сила важеше за Томас Оуен Тюдор. Избра да даде знак, че възнамерява да се роди, точно когато Катрин седеше край дългата маса в трапезарията на манастира. Тя се преви от болка и Марджъри Уагстаф тутакси пое нещата в свои ръце. Настани я в малка стая до лазарета на манастира. Монахът, който отговаряше за лазарета, искаше да помогне с каквото може и предписа да се привърже към лявото бедро на жената стрък див пелин. Марджъри само сви устни и с подходяща почтителност го накара да напусне стаята, когато контракциите на Катрин зачестиха. Щом човекът затвори вратата след себе си, Марджъри махна сухия стрък. Отдавна подозираше, че пелинът предизвиква кръвоизливи.
— Какво разбират мъжете от тези неща — презрително подхвърли тя и метна билката в огъня.