Катрин не изпитваше никакво желание да бъде канена в La Pleasaunce, а фактът, че херцозите Глостър прекарваха толкова време там, означаваше, че за нея ще има малко отдих от тревогата да не би Хъмфри да разбере за тайния й брак. Тя и без това предпочиташе да бъде повече в "Уиндзор", където поне можеше да разчита на макар и случайна среща със сина си, който бе в постоянен режим на обучение и образование за задачите си на крал.
Сега, когато коронацията в Англия беше факт, беше започнала подготовка за френската коронация. Дата обаче все още не бе определена. Голяма група от близо триста души тръгнаха от Кале в деня на свети Джордж през април, за да подготвят церемонията. Катрин не пътуваше с тях.
Имаше и друга сериозна причина за нежеланието й да тръгне за Франция. Оуен направо не повярва, когато тя му я съобщи.
— Не отново! — възкликна той, уж изненадан. Дълбоко в сърцето си беше горд, че така лесно успява да й направи дете.
Катрин беше искрено разтревожена от поредната си бременност, но забелязала как грейна лицето му, сърце не й даде да попари тази радост. Очевидно беше щастлив, че ще имат ново дете.
— Нищо друго не може да се направи, Оуен, освен да не спим повече в едно легло — заяви тя сериозно.
— Не спането е причина, скъпа, а това, което правим, когаго сме будни.
— Трудно ще бъда спряна — заяви Катрин и го целуна.
— В такъв случай ще трябва да се примириш с факта, че ще създаваме бебета до края на живота си, милейди — размаха той пръст с привидна строгост, преди да я прегърне. — Този път обаче ще обърна земята, но ще задържиш детето при себе си. Все едно какво ще ми струва. — Отдалечи я за малко и попита с хитро пламъче в очите: — Къде ще предпочете ваше непослушно величество да прекара този път лятото?
Тя не издържа и се усмихна. Той често използваше това смешно обръщение, с което обичаше да я дразни, докато тя не издържаше и започваше да го моли да стигнат до кулминацията в леглото.
— Нямам предпочитания, стига мястото да е близо до Лондон, за да съм в течение на събитията във Франция.
Повечето от вдовишките имоти на Катрин бяха на по-голямо разстояние от столицата и на пратениците им бе нужно повече време да доставят съобщенията, затова не беше лесно да се избере място. Съвсем случайно стигнаха до най-подходящото решение.
Оуен беше поканен в "Сейнт Пол", където епископ Уилям Грей се бе съгласил да кръсти първото дете на Маредид и Ема — момиченце на име Маргарет, така се казваше и майката на Маредид. Бащата трепереше от вълнение, майката не можеше да присъства, тъй като все още беше нечиста, а и Катрин не смееше да се яви в черквата, за да не я свържат с Оуен. Тя отиде обаче на скромното тържество в ограничен кръг в новия дом на Маредид и Ема недалеч от "Сейнт Пол", където, естествено, основната тема бяха бебетата. Много се смяха, когато стана дума за имената на момиченцата, тъй като и майките на Маредид и на Ема носеха името Маргарет. Тъй като бяха в компанията на приятели, Оуен подхвърли, че може би скоро в семейството ще се появи още една Маргарет. Той продължаваше да се тревожи къде Катрин ще роди следващото им дете, така че да не събуди подозрения. Точно тогава епископ Грей направи предложение.
— Имението "Грейт Хадам" е много подходящо, Ваше Величество — сподели той с Катрин. — Това е извънградската къща на епископа на Лондон и се поддържа целогодишно. За съжаление имам твърде малко свободно време и не мога да я посещавам често, но ви я отстъпвам с най-голямо удоволствие. На прислугата ще кажа, че сте мои гости, без да уточнявам кой какъв е. Но няма ли да искат да знаят в двора къде сте?
— Не мисля — беше краткият отговор на Катрин. — По-голямата част от двора е във Франция за коронацията, а и да ви кажа честно, Ваша Светлост, никой не се интересува къде съм, стига да не им се пречкам. Така че на никого няма да липсвам.
"Грейт Хадам" беше на около трийсет мили североизточно от столицата, недалеч от Епинг Форест, на по-малко от два дни път от Лондон. Разстоянието беше достатъчно голямо, за да ги избави от случайни посетители, а в същото време достатъчно малко, за да може Оуен при нужда да изпълнява задълженията си към Кралския гардероб. Скромна, но много удобна, сградата в имението, която и Катрин, и Оуен много харесаха, се издигаше на завоя на река Аш. Епископ Грей ги придружи по време на пътуването, за да се увери, че са удобно настанени.