Беше време Катрин да се върне в "Уиндзор". Твърде дълго беше отсъствала от двора и това със сигурност щеше да породи подозрение. Планираше да остане само няколко седмици, колкото да разсее подозренията и зараждането на слухове.
Кралят и почти всички царедворци бяха все още във Франция, ето защо в "Уиндзор" беше пусто и скучно. Получи се вест, че кардинал Боуфърт е в Англия и възнамерява да посети замъка, поради което закипя трескава дейност. Пометоха подовете, почистиха гоблените по стените, от кухнята се понесоха аромати, от които устата на всички се пълнеха със слюнка.
Още с пристигането си кардиналът поиска да се види с Катрин и с огромна радост установи, че и тя е в замъка. Винаги му беше приятно да се среща с нея, но сега с удоволствие установи, че изглежда щастлива. Никак не се изненада, че двойката има ново бебе, и го досмеша, че са го кръстили Едмънд на неговия племенник.
— Брат на малката Тасинда — усмихна се той широко.
— И полубрат на краля също, макар че не съм сигурна дали някога ще се запознаят.
Предпочете да премълчи за момченцето, което бяха оставили на грижите на абат Хареден в "Уестминстър", защото не знаеше дали кардиналът е наясно с естеството на нейната "болест", станала причина да не присъства на коронацията на сина си в Лондон. Реши, че няма защо да му казва. Освен това споменът беше все още твърде болезнен, за да говори за това. Ето защо смени темата.
— Има ли новини за сина ми? Защо се върнахте в Англия, милорд?
— Негово Величество е добре, милейди, и ви изпраща поздрави. Все още е в Руан, но засега няма изгледи неговата коронация във Франция да се състои скоро. А аз се върнах в Англия, за да набирам средства. Трябва да убедя Съвета да отпусне пари за нова армия. Нуждаем се от поне две хиляди и петстотин войници, за да завземем отново Реймс. Градът е във френска власт от коронацията на дофина. Преди това обаче трябва да се реши въпросът с еретичката.
— Девата ли?
— Да, Жана д'Арк. Все още е в затвора и се боя, че е нещо като героиня за французите, символ на национална гордост; и ще е истинска лудост да бъде убита без сериозно основание. А докато това не стане, не виждам възможност крал Хенри да бъде коронясан. Признавам си, не изгарям от нетърпение това да се случи, но се боя, че в крайна сметка ще бъде изгорена на клада.
* * *
Оуен предпочиташе да си мълчи относно Жана д'Арк, защото не искаше да тревожи Катрин. Тя и без това беше твърде обезпокоена от положението във Франция. Оуен бе готов да приеме, че Жана е просто селско момиче с дълбока вяра в Бога и в онова, което "гласовете" й говорят, макар че Катрин, разкъсвана, от една страна, от привързаността към сина си, а от друга, към семейството си във Франция, не беше много сигурна. Съгласен беше, че кръвта е по-гъста от водата, вероятно светците наистина говореха на Жана. Кой можеше да твърди, че не е така? Той познаваше подобни хора от Уелс, които бяха в хармония с ритъма на природата. Това момиче може би беше като тях? Ако убежденията й бяха свързани с вярата в Бога, то това беше друг начин, подобен на техния.
Преди всичко разбираше нейния патриотизъм, силата на желанието й да види французин на трона на Франция, а английските нашественици — вън от родината си. Всеки уелсец би го разбрал, особено ако е роднина на Оуайн Глиндур.
Повел армия, по численост наполовина на тази, за която беше изпратен, Хенри Боуфърт се върна във Франция навреме, за да присъства на заседанието, в което обвиниха Жана д'Арк в ерес. Стана председател на съда по време на процеса срещу нея в Руан и беше силно заинтересуван от теологична гледна точка. Девата не може да е била ръководена от небесни гласове, твърдяха обвинителите, тъй като добре известен факт е, че светците говорят само със свещенослужители, и то на латински, но със сигурност не и на грубото наречие на Домреми, родното село на Жана. Това просто селско момиче, изглежда, наистина притежаваше голям интелект. Попитана дали смята, че е осенена от Божията милост, отговори, че ако не е така, то тя се моли Всевишният да я удостои с тази чест, а ако е така, то се моли Той да не спира да я дарява със своята милост. Отговорът беше толкова елегантен, че съдиите останаха безмълвни, но това не им попречи да я излъжат. Обещаха да й позволят да се изповяда, ако се съгласи да носи женски дрехи, а когато тя се съгласи, те й отказаха да я заведат в черква. Болна и изтощена след дългите месеци в затвора, малкият жест на неподчинение от страна на Жана беше в това да облече отново мъжките дрехи, заради което я обвиниха в липса на смирение и непризнаване на учението на Църквата. Беше осъдена да умре на кладата на тринайсети май.