— Не бива да се разстройваш, Катрин — тихичко започна той и обгърна раменете й с ръка. — Ще намерим друго също толкова хубаво място.
Уилям Грей се почувства ужасно. Развълнуван от перспективата да се премести в Линкълн, не си беше дал сметка как тази новина ще се отрази на малкото семейство Тюдор. Знаеше, че са щастливи в "Грейт Хадам", но не подозираше, че напускането на замъка ще е такъв удар за тях.
Пребледняла, Катрин избягваше погледа му,
— Много съжалявам, Ваше Величество, Моля ви, не се разстройвайте! Не бях помислил, че.,. Толкова се радвам, че сте щастливи тук… и не знаех…
Човекът наистина се разстрои. Но поне можеше да направи предложение, което му беше хрумнало по пътя от Лондон.
— Познавате ли епископ Филип Морган, милейди? — попита той.
Катрин въздъхна тежко и премести бебето на другата си ръка. Сега, когато Оуен беше така близо до нея, тя успя да се усмихне едва-едва.
— Да, познавам го бегло. Знам, че кардинал Боуфърт високо го цени.
— Така е. Той е епископ на Уорчестър и Или. Добър и мъдър мъж с много опит. Когато беше по-млад, беше и капелан на войската на краля, покойния ви съпруг. Беше с него в Нормандия.
— Да — обади се Оуен, — чувал съм братовчед ми Маредид да говори за него. Той също беше с краля в Нормандия. Твърдеше, че неведнъж епископ Морган давал последно причастие на ранените на бойното поле на уелски език. Значи той е епископ на Или, така ли?
— Точно така, мастър Тюдор. Беше Филип ап Морган, когато се запознах с него в Оксфорд, но впоследствие "ап" отпадна от името му, също както и от вашето. Учихме заедно гражданско право в Куинс Колидж по едно и също време. Там се запознах и с кардинал Боуфърт. И с Де Къркъби. Познаваме се от младежките си години. Струва ми се, че той е човекът, с когото трябва да говоря.
Все още зашеметена от новината, Катрин не можеше да схване за какво точно става дума, но Уилям Грей предлагаше друга възможност, където къщата е също толкова подходяща като досегашната и бе подарък на епископа на Или.
— "Хатфийлд" — лаконично заяви той. — "Хатфийлд" на епископа. Ще пиша на епископ Морган…
Решаването на проблема не изискваше спешност, а той държеше да се увери, че нещата ще станат както трябва. Уилям Грей реши да посети лично епископ Морган. Лице в лице със своя стар приятел много по-лесно щеше да обясни причините за молбата си и необходимостта от пълна дискретност. Мил и чувствителен човек, епископ Морган бе очарован, щом разбра за романса на овдовялата кралица с роднина на бореца за правата на народа на Уелс Оуайн Глиндур. Беше виждал веднъж Катрин, но не можеше да се каже, че я познава, за разлика от първия й съпруг краля, от когото бе получил дори няколко пълномощия. Помнеше също, че Хенри Боуфърт беше споделил симпатиите си към тази жена.
За епископ Морган беше чест и удоволствие да помогне, което означаваше, че след като Катрин най-сетне се съвзе от новината за поредното преместване, то протече бързо и гладко.
— Чудесно се справихме — заключи Оуен, като се огледа. — Гиймот щеше да е горда с нас! Всичко е разопаковано и на място. — Обгърна кръста на Катрин и тупна закачливо върха на носа й. — Вашето място, ваше непослушно величество, е в леглото. Този път сама. Върви, кариад. Сигурно си изтощена.
— Не искам да съм сама — успя да се усмихне тя. — Наистина не ми е добре, но искам да знам, че си до мен.
— Винаги ще съм до теб, кариад, където и да си. Знаеш го. — И удържа на думата си. Приготвиха се да си лягат в новото и непознато легло. Телата им се познаха, почувстваха се добре и всичко завърши по обичайния начин.
* * *
Този път Оуен наистина се разтревожи за нея — беше отслабнала, в косата й се бяха появили първите сребристи кичури.
— Твърде скоро е, кариад. Едмънд няма още година. Изтощена си от непрестанните бременности. Трябва да внимаваме.
Катрин протегна ръка и се сгуши в шията му.
— Късно е! Братчето на Едмънд е на път.
— Искаш да кажеш сестричката му Маргед, нали? — усмихна се той закачливо.
— Ако бъде момиче, Оуен, нека да е Маргед.
— Маргарет. Обещавам.