Катрин не бе успяла да се възстанови напълно от пренасянето в "Хатфийлд" и се чувстваше безкрайно изморена. Ето защо, когато настъпи моментът, тя прекара много повече дни в усамотението на бъдеща родилка. Трите Жо-Жо се суетяха около нея, а акушерката Марджъри Уагстаф беше най-доволна — така трябва да се държи една истинска родилка, а не да се шура на- горе-надолу из страната, облечена в странни дрехи. Кралицата нямаше нищо против добронамереното й мърморене, знаейки, че е в добри ръце.
* * *
Празникът на свети Йоан Кръстител дойде и отмина и акушерката обяви, че детето е преносено. През втората седмица на юли Катрин започна да ражда. Винаги беше мислила, че също като майка си ражда лесно, но този път й се наложи да понесе изключително болезненото седалищно раждане. Помнеше мъките на Жаклин и се молеше да не преживее подобно нещо. Досега не й се бе наложило да изпита Проклятието на Ева, но болката беше неописуема, а и нямаше изгледи скоро да свърши. Какво стана с пояса на Дева Мария? А с кожата от обрязването на Иисус? Нещо, каквото и да е, само да свърши тази агония! Марджъри Уагстаф спря, преди да намаже ръцете си с масло от дива мащерка за пореден опит да обърне бебето. Бръкна в джоба на престилката си и извади гладко полиран кафеникав камък, който сложи в ръката на Катрин и я накара да го стисне.
— Какво е това? — попита Катрин едва чуто.
— Яспис, милейди. Ще помогне. Аз ще направя каквото мога от тази страна, а вие напъвайте, щом ви кажа, и се молете на света Маргарет. Дръжте ясписа и стискайте. Камъкът е известен с това, че помага срещу болка при раждане. Използвала съм го много пъти. С успех — добави тя.
Катрин закрещя и Оуен, който крачеше напред-назад на долния етаж, падна на колене и отправи най-горещата си молитва: жена му да оцелее и да роди най-сетне бебето. Обещаваше да е добър с всеки, да дава милостиня, да слуша внимателно проповедите всяка неделя, да се държи добре с духовниците и да пие по-малко бира в кръчмата. Само тя да се спаси, обеща да направи всичко, ще й дава каквото поиска, ще се съгласява с всичко, което тя казва, само да оцелее. Моля те, Господи! Моля те!
Сетне всичко утихна. Това вече беше лошо. Жени често умират при раждане. Моля те, Господи! Моля те!
В този миг чу най-прекрасния звук на света — възмутен писък на новородено. Неговото бебе.
Стори му се цяла вечност, преди Маргарет да се появи на най-горното стъпало на стълбището към горния етаж. Лицето й грееше.
— Този път беше трудно — заяви тя, — но жена ви е добре. Също и синът ви!
Оуен се втурна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж, и едва не събори акушерката в опита си да я прегърне. Беше толкова развълнуван, че предпочиташе да не говори. Всеки миг щеше да се разплаче.
Отвори предпазливо вратата на спалнята и видя, че Катрин лежи със затворени очи. Лицето й беше бяло като платно. Бебето със сбръчкано червено личице спеше в сгъвката на ръката й. Той приближи на пръсти, коленичи пред леглото и дълго ги съзерцава. Беше смазан от вълнение. Никога, никога повече нямаше да причини това на Катрин.
— Този път — промълви тя, отворила само едното си око — много ме боля.
— Момче — рече той. — Не сме мислили за име иа момче.
— Джаспър. Казва се Джаспър. (джаспър — Яспис (англ.)) — Катрин говореше едва чуто. — Името му е Джаспър Тюдор.
Глава 22
Франция и Лондон, есента на 1435 г.
Хенри Боуфърт разбра защо Пилат Понтийски е измил ръцете си. Има момент, мислеше си той, в който мъдрият човек трябва да се оттегли от ситуация, над която вече няма контрол. В случая не ставаше дума да бъде разпънат някой на кръст, но твърде много чудесии млади хора бяха загинали. Твърде много войни, твърде много смърт. Измори се от това. Единственото, което искаше сега, е да живее старините си, знаейки, че между Франция и Англия е сключен мир. Мечтаеше да измие ръцете си от цялата тази катастрофална пантомима, в която се бе превърнал конгресът в Арас, и да се прибере у дома в Англия.
А всичко беше започнало толкова добре. Кардинал Боуфърт бе посрещнал с радост поканата да участва в мащабен дипломатически конгрес в Северна Франция, първия след Договора в Троа преди петнайсет години, чиято давност отдавна беше изтекла, Тръгна за Арас с много надежди начело на делегация от изтъкнати англичани и беше особено горд, че в групата е включен н племенникът му Едмънд. Всички искаха преговорите да завършат със сключването на мир.
Боуфърт, едновременно дипломат и духовник, беше съвсем наясно с разногласията между Англия и Бургундия. Нещата се влошиха особено след смъртта на Ан, съпругата на Джон Бедфърд, преди три години, Любимата съпруга на Джон се беше грижила за болните в "Хотел дьо Бурбон" в Париж по време на чумната епидемия и сама беше станала жертва на болестта. Джон беше неутешим. Приживе Ан бе успявала да поддържа крехкото разбирателство между съпруга си и брат си Филип. След нейната смърт отношенията им бързо се влошиха.