Седнал лице в лице с херцога на Бургундия на масата за преговори в Арас, Хенри Боуфърт беше цитирал клаузите от Договора в Троа и бе настоял французите да признаят английския крал Хенри Шести за крал и на Франция и да му отдават полагащата му се почит. Французите възразиха, че Хенри Шести няма права върху френската корона, тъй като Хенри Пети е починал, преди да я наследи от Шарл Безумни, следователно синът му няма право да бъде негов приемник. Шарл Седми според тях бил законният крал на Франция.
Така се стигна до пълна безиизходица. Хенри Боуфърт напусна демонстративно конгреса, последван от присъстващите англичани.
В отсъствието на английската делегация Филип Бургундски и крал Шарл бързо стигнали до споразумение, според което Шарл придобиваше земите, владение на англичаните до този момент. В замяна Шарл обещал, като компенсация за смъртта на Жан Безстрашни, да бъде изнесена литургия и да издигне паметник в негова чест.
Най-добре е отмъщението да бъде поднесено студено, Филип от много време бе хранил неимоверно голям апетит за своето отмъщение. Беше се заклел, че ще остане в траур, докато не бъде поискана сметка за убийството на баща му, и удържа на думата си. В продължение на цели шестнайсет години от деня, в който Жан Безстрашни беше посечен на моста в Монтеро, той носеше единствено черни дрехи.
Изглежда проблемите на Филип скоро щяха да получат решение, защото като допълнение към благоприятния за него изход от конгреса в Арас той получи съобщение, че неговият зет Джон Бедфърд лежи тежко болен в Руан. Ако Джон умреше и с този слабохарактерен Шарл на трона, Филип щеше да е човекът с най-голяма власт във Франция. Той щеше да управлява страната. Предчувстваше, че часът на неговата слава наближава.
* * *
Катрин се възстановяваше дълго и бавно след тежкото раждане на Джаспър. Слаба, апатична, без апетит, с глуха дълбока кашлица, която не се влияеше от никакви лекарства. По едно време Оуен се сети, че майка му се кълнеше в едно лекарство, което твърдеше, че знае от прочутите лекари билколечители от Мидфай. Още помнеше отвратителния вкус на дъбравннк, смесен с варено мляко, но той бе излекувал много от кашлиците в детството му и ето че сега не само влезе в употреба, но и като че ли помогна на Катрин. Под строгото наблюдение на Оуен и с помощта, естествено, на Трите Жо-Жо, тя бавно възстанови силите си и започна да се радва на обичта и вниманието на съпруга си и двете здрави малки момчета. Едмънд беше вече на пет, а Джаспър на четири. Добре загърната, за да се пази от лекия вятър, тя ги наблюдаваше как играят на гоненица и криеница с баща си в слънчевия октомврийски ден. Какво удоволствие бе да гледа движението на набитите им здрави крачета и да слуша виковете им.
На моменти Катрин страдаше, че само част от семейството е тук. Истинско щастие щеше да е, ако по-големият им брат Хенри участваше в игрите, ако помагаше на Едмънд да язди кон, на Джаспър с някоя нова игра. Щеше да намери начин да ги научи да са внимателни със сестра си Тасинда и недъгавия си брат Томас. Тасинда беше близо десетгодишна. Колко много й се искаше да види момиченцето си. На кого ли приличаше? Дали имаше червеникавата коса на братята си, или тъмните къдри на баща си? Харесваше ли й да носи красиви дрехи? Наследила ли беше носа на Валоа? А очите? Дали бяха все така сини?
И въпреки това, каза си тя, като стана решително от мястото си под сянката на кестеновото дърво, приглаждайки с длан полите на роклята си, не бива де се живее в миналото. Имаше толкова много жени, които биха й завидели за тези здрави малки момченца. Кобам например. Доколкото знаеше, тя така и не бе успяла да зачене. Катрин не свикна да я нарича в мислите си херцогинята на Глостър. Това беше титлата на Жаклин.
Остави Оуен и момчетата да играят и се отправи към къщата. Видя как Джоана Траутбек куцука срещу нея. Горката Траутбек, и тя остаряваше като всички останали. Трябваше да намери начин да я убеди да не се престарава толкова.
— Имате посетител, Ваше Величество — задъхано съобщи жената. — Кардинал Боуфърт е тук и иска да ви види.
— Скъпият ми чичо! Не знаех, че е в Англия. Каква изненада! Благодаря. Благодаря ти, Траутбек. Нямам търпение да го видя!
Спряла за миг, за да си поеме дъх, Джоана Траутбек изпрати с поглед Катрин, която бързаше към къщата. Кралицата надали щеше да е много щастлива от вестта, която носеше кардиналът.