Катрин веднага разбра, че се е случило нещо неприятно. Хенри Боуфърт пропусна обичайните за кралския протокол встъпителни слова и побърза да улови двете й ръце.
— Скъпа моя — започна той. — Нося много тъжна вест.
— Кой? — попита тя.
— Моят племенник Джон Бедфърд.
— Джон? Не! Да не е умрял? Не може да бъде!
— Боя се, че това е самата истина. Починал е миналия месец след дълго боледуване и е погребан в катедралата в Руан. Великолепно погребение, ако това може да е някаква утеха — добави той.
— Но Джон е англичанин. Защо не са го докарали у дома? Тялото на Хенри беше пренесено тук. Не може да е било толкова трудно. Защо ще погребват Джон във Франция? Да не би новата му жена да е настояла за това? Не би трябвало да се съгласяват. Бяха женени отскоро. Трябваше да го погребат в Англия.
—Успокой се, Катрин. — Боуфърт продължаваше да държи дланите й с надеждата, че така ще я успокои. Знаеше, че Катрин не се е срещала c новата жена на Джон — Жакета Люксембургска, но нямаше как да не знае, че това беше брак, сключен по политически причини. Нямаше нищо общо с брака му с първата му съпруга. — Такова е било неговото желание, Катрин — опита се да обясни той. — За Джон Франция беше вече почти като Англия. Помниш, че Ан е погребана във Франция. И мисля, че това е причината. Вероятно е пожелал да е по-близо любимата си Ан.
Ан — сериозната, но и толкова добросърдечиа братовчедка, която винаги успяваше да разсмее Катрин, и високият, деликатен Джон, който не спираше да е мил е нея. Не можеше да си представи света без тях. Тя измъкна ръцете си от топлите длани на Боуфърт и скри лицето си в тях.
В този момент, предупреден от Джоана Траутбек, че кралицата със сигурност ще има нужда от него, пристигна Оуен. Той веднага схвана сериозността на положението и побърза да прегърне жена си.
— Кой? — едва чуто попита госта над главата на Катрин.
— Джон Бедфърд — по подобен начин отвърна кардиналът. Оуен само кимна, давайки си сметка колко ще страда Катрин от тази загуба. Тя хълцаше, скрила глава на гърдите му. И за него беше ясно, че тази смърт е нещо повече от тежка загуба. Означаваше, че случи ли се нещо с Хенри, сина на Катрин, единственият, който може да наследи трона, е Хъмфри от Глостър. А това не вещаеше нищо добро за тях.
Кардинал Боуфърт също беше наясно с всички евентуални последствия, но в момента не можеше да направи нищо повече от това да опише на неутешимата Катрин как е минало погребението. По-късно същия ден той им разказа за изхода от конгреса в Арас. Слабоволевият, неспособен за нищо брат на Катрин беше сега крал на Франния, а претенциите на нейния син към френския трон бяха напълно отхвърлени от французите. Със смъртта на Джон Бедфърд властта на Филип Бургундски във Франция ставаше огромна, както и на Хъмфри в Англия.
От думите на кардинала Оуен разбираше, че от тук нататък ги очакват само неприятности.
* * *
Заупокойната служба в памет на херцога на Бедфърд беше отслужена през ноември в черквата на абатството в "Уестминстър" в присъствието на много негови приятели. Той беше сред популярните членове на кралското семейство и мнозина от събралите се с усмивка си спомняха за неговата доброта. Кардинал Боуфърт произнесе тържествено слово, като едва владееше гласа си. Никога не бе съжалил за решението си да избере пътя на духовник, но чувстваше племенниците си като свои синове. Не беше естествено родителите да изпращат децата си в отвъдното, а ето че сега той ръководеше заупокойна служба за последния починал брат. Задача, която никак не беше лесна. Останал беше само Хъмфри. Хенри Боуфърт се чувстваше смъртно уморен.
Катрин също трудно издържа службата. Двамата с Оуен по различно време се върнаха в двореца "Уестминстър", те изобщо не смееха да се срещат там. Бяха оставили Едмънд и Джаспър на грижите на Джоана Курси и на две бавачки. Брачната халка отново висеше на верижката, скрита на тайното си място. Докато слушаше словото на кардинал Боуфърт, в съзнанието на Катрин изникна споменът за това колко внимателен беше Джон към нея по време на мъчителното пътуване към Англия през Франция с ковчега на покойния й съпруг. Този мъж щеше много да й липсва. Тя искрено се молеше да се събере с любимата си Ан.
Дворът беше още в траур през първата седмица на декември, когато рожденият ден на краля дойде като всеобщо облекчение. Катрин с радост отиде на скромното тържество в "Уиндзор", за да бъде поне за малко със сина си.
Както винаги, Антон бе създал истинско чудо за гощавката на четиресетте гости. Кралят седеше между майка си и херцогинята на Глостър, която не спираше да говори. Беше взела думата и само от време на време се изсмиваше високо. Направо искреше. Катрин, от другата страна на сина си, се чувстваше някак не на място и само си мечтаеше да се върне в "Хатфийлд" при съпруга и децата си.