Но пък и това момче тук беше нейно дете. Само на четиринайсет, то беше твърде сериозно за годините си. Натоварено беше с твърде много отговорности. Не показваше никакви чувства по повод скорошната смърт на чичо си, вероятно защото се безпокоеше някой да не се намръщи и да го укори. Кралят беше старателно трениран за ролята си в живота, а и бе овладял изкуството да води светски разговор.
— Кажете, милейди — обърна се той към майка си между две хапки от любимия си пудинг, — да ви очакваме ли в "Уиндзор" за Коледа?
— Ако мога да смятам въпроса ви за покана, с радост приемам — рече тя. — За мен е огромно щастие да прекарвам време със сина си. — С всичките си синове, допълни тя наум. Това означаваше обаче, че ще бъде далеч от Едмънд и Джаспър. а момчетата толкова много се вълнуваха за празниците. Дали пък нямаше да успее тайно да ги доведе в "Уиндзор"?
— Да, разбира се — надуто отвърна Хенри. — Винаги очаквам с нетърпение Коледа, времето, когато нашият Бог се е появил. Обикновено отбягвам най-незначителните страни на празника, но коледните песни са много приятни.
Катрин копнееше да го насърчи да се отпуска повече и да преживява по-пълноценно младостта си.
— Естествено — предпочете да отбележи тя. — Това е сигурен знак за вярата на човек.
— Често си мисля — продължи той, — че този празник е по-скоро за малките деца, но тъй като в двора няма такива, го отбелязваме някак по-спокойно.
За Катрин това беше страхотна възможност да му разкаже за братята и сестра му.
— Милорд — започна тя замислено, — искам да ви кажа нещо, което си мисля, че може би ще искате да чуете…
— Скъпа Катрин — долетя женски глас от другата страна на краля, — нека всички чуем за какво става дума, стига да е приятно и на краля!
Катрин се ядоса на себе си. Трябваше да се сети, че Кобам слухти.
— Не е нещо съществено. Просто една идея за коледно забавление — рече тя. — Може да почака по-подходящ момент.
* * *
Такъв момент наистина настъпи няколко дни по-късно, когато Хенри, разбрал колко обича майка му да слуша музика, я покани да чуят последните композиции на мастър Джон Дънстабъл, завърнал се наскоро от Франция. Ала когато я въведоха в салона, тя с изненада установи, че Хенри я чака вътре съвсем сам.
— Най-сърдечните ми извинения, майко — рече той след нейния поклон. — Мастър Дънстабъл е повален от внезапно заболяване и трябва да остане в стаята си. Доколкото разбрах, състоянието му няма да позволи да ни забавлява до края на тази седмица.
— Няма значение, милорд — успокои го Катрин. — Ще можем да използваме времето да поговорим. От много време не сме го правили.
— Вече няколко години — опита се да се усмихне Хенри. — Вероятно защото толкова рядко ви виждаме в двора. Кажете, майко, защо предпочитате да пътувате? Бих искал да ви виждам по-често.
Моментът наистина беше настъпил.
— Хенри — започна тя след продължително мълчание, — най-добре да седнеш. Това ще отнеме известно време, а и ми е трудно да реша откъде да започна.
Нищо не премълча. Трепереща от вълнение, тя разказа за унизителната изолация, на която беше подложена от всички страни след смъртта на баща му, за пренебрежението и арогантността на херцога на Глостър и за изключително любезното отношение на нейния секретар за гардероба, който първо беше станал неин добър приятел, а впоследствие и неин съпруг. Разказа и за братята и сестра му.
Хенри слушаше поразен, потънал в мълчание, без да откъсва очи от лицето й. Прекъсна я само веднъж, когато поръча да донесат от кухнята кана с вино и малко медени кексчета. Докато чакаше да им сервират, приближи до прозореца и остана там дълго, загледан навън. Стискаше ръцете си, за да спре треперенето им.
Блудница! Думата кънтеше в главата му и се наложи да мобилизира целия си самоконтрол, за да не й се разкрещи. Възможно ли беше собствената му майка да падне толкова ниско? Не можеше да повярва, че се е сближила с един слуга, позволявайки на този слуга да легне в леглото й и да оскверни тялото й. Блудница! Развратница! Майка му е същинска проститутка!
Въпреки всичко тя се бе омъжила за този човек пред лицето на Всевишния и кой беше той, дори и крал, да я съди?
Кексчетата и виното бяха донесени и оставени върху масата. Хенри освободи слугата с нетърпелив жест и отново седна на мястото си.
— Значи вие с мастър Тюдор сте женени — рече той след дълго мълчание.
— Така е. Минахме през какво ли не, за да запазим брака си в тайна, защото мастър Тюдор ще има големи неприятности, ако този факт стане известен на някои хора. Сключихме брак в черквата "Сейнт Андрю до Дрешника".