Катрин завари Оуен изтегнат на кожата пред огнището, с подпряна на дланта брадичка, да съзерцава гаснещите въглени. Тя се настани до него и той взе ръката й в своята.
— Добре ли прекара, кариад? — попита той.
— Най-хубавата Коледа досега. Огънят почти изгасна. Да вървим да си лягаме.
— Денят беше дълъг наистина. Изморена ли си?
— Ни най-малко — закачливо отговори тя.
Глава 23
Лондон, лятото на 1436 г.
Пролетта дойде и отмина, а кралят така и не успя да посети "Хатфийлд". Нужно бе да изтъкне някаква причина за пътуването си дотам, а нищо не му хрумваше. Налагаше се да уведоми един куп хора, да се направи нужната организация. Съветниците му изтъкваха, че никога досега не бе посещавал майка си извън двореца, и искаха да знаят защо настоява да го направи точно сега. Хенри беше младеж, за когото честността, почтеността и благочестието бяха всичко. Не можеше да изрече лъжа, дори малка. По-лесно беше да се откаже от посещението в "Хатфийлд".
Катрин не беше напомнила на Едмънд за обещаната среща с по-големия му брат. Малките момчета имат къса памет и тайната, която бе споделила с него в коледната нощ, беше потънала като спомена за празника. Ето че в разгара на лятото все едно нищо не бе казала тогава.
Време беше да посети "Уиндзор" и трябваше да направи тази визита час по-скоро, тъй като заричанията на Оуен да не подлага жена си на ново раждане не проработиха и тя очакваше поредното бебе. Очевидно Катрин бе наследила от майка си плодовитостта. Достатъчно беше Оуен да я погледне по-особено и тя забременяваше, но пък нямаше сърце, нито искаше да му откаже. Разкъсвана между страха и радостта от новото раждане, трябваше да признае, че се чувства наистина добре. Беше решила, докато все още може, да остави момчетата в "Хатфийлд" с Оуен и да посети набързо двора, да изпълни социалните си задължения и да се върне при семейството си час по-скоро. Щеше да е сред хората, които обича и които я обичат, щеше да се концентрира над трупането на сили за месеца на уединение преди раждането.
Кралят искрено се зарадва да я види. След откровения им разговор преди Коледа, когато тя сподели с него всичко, отношението му към нея коренно се беше променило. Той отново беше нейният любещ син. Останеха ли насаме, нямаше и следа от официалното му поведение в миналото, интересуваше се да научи какво правят братята му. Увери майка си, че пази тайната й, и когато тя му разказа, че Едмънд настоява да получи пони, а Джаспър иска да се научи да свири на цитрата на баща си, но ръцете му са твърде малки, Хенри искрено се смя. Децата наистина растяха бързо.
Същото важеше и за Хенри. Катрин забеляза, че по лицето му са се появили следи от мека брада. Скоро щяха да започнат да му търсят съпруга, вече беше почти готов да се сгоди. А щом се ожени за подходяща жена с кралско потекло, вече нямаше да има съмнение кой ще наследи короната на Англия. Не на Франция, само на Англия. Катрин, както и всички останали, вече знаеше, че мечтата на покойния й съпруг за двойна монархия никога повече няма да се осъществи; не и след договора в Арас. Франция и Англия се развиваха в различни посоки.
"Уиндзор" продължаваше да е удобният и спокоен семеен дом, какъвто винаги е бил, и тя имаше още съвсем малко официални задължения. Изненада се, когато получи покана от херцога и херцогинята на Глостър да прекара един ден в La Pleasaunce, на тържеството по случай рождения ден на херцогинята. В първия момент Катрин беше обзета от паника, но миг след това реши да откаже. Можеше да измисли някакво извинение — болест, загуба на съзнание… Всичко, за което може да се сети човек, само и само да не прекара един цял ден в присъствието на мъжа, когото така искрено ненавиждаше, и на жената, която очевидно я презираше. Не можеше да разбере защо са я поканили. Така й се искаше да избяга обратно в "Хатфийлд"!
Хенри бе този, който успя да я убеди. Той също беше поканен на празненството и сутринта на топлия августовски ден, придружени от две дузини кралски гвардейци и няколко красиво облечени царедворци, майка и син потеглиха за Гринуич с кралската баржа. Тръгнаха по-рано, за да използват прилива. Когато наближиха достатъчно, вече се чуваха звуците на гайди и барабани, които приветстваха гостите.
La Pleasaunce беше място, организирано в името на удоволствията. Сградата в имението бе просторна и елегантна, заобиколена от алеи покрай реката, градини с храсти и цветя, където закътани малки беседки предоставяха възможности за флирт и тайни любовни връзки. Голям павилион бе издигнат за рождения ден на брега на реката, украсен със завеси, които лекият речен бриз люлееше едва-едва. На висок подиум в дъното му царствено седяха херцогът и херцогинята и поздравяваха гостите с леко ставане от местата си. Негово Кралско Величество и майка му влязоха вътре.