Наложи се Оуен да убеждава известно време абат Джон Бромли в Бърмъндзи, че е представител на Нейно Величество вдовстващата кралица. Настояваше, че е нейният секретар за гардероба. Покрит с прах и изморен от дългия път, съвсем не приличаше на човек, който носи съобщение, свързано с болестта на кралицата, която се нуждае от подслон и лечение. Този човек тук дори не можеше да обясни какво точно не е наред със здравето на Нейно Величество, освен че е в тежка меланхолия и тревогите са причина за влошаване на състоянието й.
Оуен се разрови в чантата, която носеше, и с облекчение откри разписка от кралския обущар, приел чифт обувки на Нейно Величество за поправка. Стъписан, абатът осъзна, че този покрит с прах пратеник е наистина човекът, за когото се представя, и действително е дошъл, за да се погрижи за кралицата. Освен това даде уверения, че кардинал Боуфърт със сигурност ще посети пациентката, а също и кралят, нейният син. Вълнуващо беше, че много скоро манастирът щеше да поеме грижите за коронована особа! Отдавна не беше се случвало. Трябваше да планира всичко.
След като напусна Садър, Оуен пое по Лондонския мост към "Сейнт Полс Крос" и дома на Маредид. Приятелите му се зарадваха да го видят, но не бяха чули нищо за децата, както и къде биха могли да бъдат. Дори Ема, която се срещаше с кого ли не и знаеше какво ли не, не беше чула нищо. Двамата с Маредид бяха потресени и отвратени от начина, по който момчетата бяха отведени, а и се разтревожиха от факта, че здравето на Катрин бързо се влошава след тази раздяла.
— Меланхолия — рече Маредид. — Жлъчка. Ето това е резултатът. Жлъчният сок е причина за състоянието й. Трябва всяка сутрин да пие супена лъжица сок от слез, варен във вода. Препоръчва се и шафран.
— Кой го препоръчва?
— Meddygon Myddfai — отвърна Маредид. — Не може да си забравил за тях. Напоследък тук в Лондон много се говори за лекарите от Мидфай. Хората твърдят, че няма нещо, което да не могат да излекуват.
Лицето на Оуен светна радостно. Разбира се, че си спомни. И това беше отговорът, който му трябваше. Прочутите лечители от Уелс ще излекуват Катрин от жлъчния сок, който я измъчваше. Нямаше съмнение. Ще я заведе при тях веднага щом намери Едмънд и Джаспър.
Сбогува се с Маредид и Ема, благодари им за гостоприемството, като ги успокои да не се притесняват, че не могат да му предложат подслон, тъй като домът им наистина беше много малък.
* * *
Две седмици по-късно в Бърмъндзи абат Джон Бромли поръча камбаните да бият тържествено в чест на Нейно Величество, а монасите от всички краища на манастира бяха повикани, за да я поздравят.
Очакваше се тя да присъства на служба и да коленичи пред разпятието в черквата към манастира "Сейнт Сейвиър" за молитва. Катрин успя да издържи и службата, и продължилите доста дълго песнопения на групата хористи. Едно от по-големите момчета толкова много й заприлича на Едмънд, че сърцето й препусна радостно, докато миг по-късно реши, че това може би е бил Томас. Скоро обаче разумът й се избистри, сетила се, че за Томас всъщност се грижат в манастира в "Уестминстър", а не тук, в Бърмъндзи. Тя отправи молитва Траутбек да е права, когато й обеща, че Оуен ще пристигне веднага щом научи нещо за момчетата. След края на службата абатът благослови Катрин и я напръска я със светена вода. По нищо не личеше да е забелязал, че тя всеки момент ще припадне.
След службата кралицата бе поканена на масата на абата и успя да хапне малко, поне от любезност към домакините. Извини се с огромната си слабост и изтощение. Траутбек й помогна да отиде до леглото, приготвено за нея в най-хубавата стая на манастира, и унесена от миризмата на восък и тамян, тя тутакси потъна в дълбок сън.
* * *
За да обмисли по-добре събитията от изминалия ден, Оуен реши да се разходи късно вечерта по брега на Темза. Бе успял да намери подслон и храна в една странноприемница и остави коня си на грижите на коняря там. Радваше се, че отново е в Лондон въпреки необходимостта да е предпазлив, докато обикаля улиците, за да събира откъслечни слухове. Радваше се, че се срещна и с Маредид. Трогателно беше, че приятелят му, вече на средна възраст, бе познал радостите на семейния живот и бе напълнил къщата си с шест здрави деца, шест момичета. Видя му се щастлив, макар да бе доверил на Оуен, че много съжалява, задето е трупал повече опит с меча, а не с перото, и му е трудно да опише за поколенията смелите подвизи на баща си Оуайн Глиндур. А тъй като Ема не виждала много смисъл да образоват момичетата, едва ли дъщерите му щели да го направят вместо него.