Изведнъж неочакван нападател събори Оуен на земята.
— Какво, по дяволите…
В непрогледния мрак не можеше да види кой е нападателят, нито дали беше само един.
— Такъв е редът, човече. Идваш с нас. Ще те заведем в един хубав колеж за няколко седмици, та да се пообразоваш малко.
— Защо? Арестувате ли ме? Не разбирам, за какво?
— Уелсец си и си навън след залез слънце.
— Имам документ, че към натурализиран. От четири години вече. Имам всички права на англичанин.
— Никога няма да станеш достоен да лижеш задниците на англичаните! Няма да се промениш никога. А и си си пъхал оная работа на място, което не е за теб. Мислиш си, че си достатъчно велик, та да си лягаш с Нейно Величество! Има закон за това, невеж идиот!
Гигантът, опрял коляно в гърба на Оуен, се изправи неочаквано и вдигна Оуен от земята, извивайки силно лявата му ръка зад гърба. Някой друг изви дясната и го поведоха безцеремонно по Нюгейт Стрийт, в дъното на която се издигаше добре известна сграда.
Уитингтън Колидж, разбира се! Това беше името, което хората от подземния свят на Лондон бяха дали на затвора "Нюгейт", откакто го възстановиха с парите, дарени от Ричард Уитингтън. Докато лежеше в тъмното на влажния каменен под, Оуен си даде сметка какво имаха предвид нападателите му под "хубав колеж". Питаше се, бърчейки нос от неприятната миризма, какво ли щеше да каже Ема, която добре се познаваше с покойния кмет, за това място.
* * *
В Бърмъндзи Катрин се събуди от звъна на камбаните в манастира.
— Добро утро, Ваше Величество — усмихна се насреща й Джоана Траутбек. — Спахте добре. Девет часът е.
— Добро утро! Та то е почти обяд!
— Няма значение, милейди. Важно е, че успяхте да си починете. А това е чудесно.
— Чувствам се добре, наистина. Моля те, донеси ми халата. Искам да продиктувам писмо. Ти дали би могла…
— Не, госпожо. Не се чувствам достатъчно уверена в писането. Ще помоля някой от монасите да дойде, за да му диктувате.
— Да, разбира се. Сигурно абатът ще препоръча някого. Междувременно ще се опитам да хапна малко ашуре.
Писмото, което Катрин издиктува по-късно на брат Осбърт, бе адресирано до кардинал Боуфърт. Лондонската му резиденция също се намираше в Садърк и тя искаше да се види с него час по-скоро.
Кардиналът едва успя да прикрие изненадата си от вида, в който завари Катрин. Поради бременността крехката й фигура беше силно променена и човек имаше чувството, че в нея расте чудовище, което я изяжда отвътре. Тя беше изпита и измършавяла и въпреки усилията на Траутбек. която нямаше уменията на Гиймот, великолепната й коса, осеяна със сребристи кичури, беше напълно лишена от блясък.
— Ваше Величество! Катрин, скъпа моя, дойдох веднага щом получих писмото ти. Нямах представа, че си в Бърмъндзи. Щях да дойда, за да те поздравя…
— Чичо! Толкова се радвам да те видя!
— Как си?
— Никак не съм добре. Децата ми… отведоха ги, а не знам къде. Не знам къде е и Оуен. Боя се да не се е случило най-страшното. — Въпреки усилията си да се владее сълзи започнаха да се стичат по лицето на Катрин.
Хенри Боуфърт сложи нежно длан върху главата й, а сърцето му се сви от съчувствие към скръбта й. Всичко, което бе дочул, се оказваше вярно. Говореше се, че Хъмфри е разбрал по някакъв начин за брака на Катрин и в гнева си бе наредил децата да бъдат отнети от майката. На Боуфърт не му се вярваше, че някой е способен на подобна чудовищна постъпка, но пък и му беше известно, че Оуен е издирван заради престъплението си да се ожени за кралицата без съгласието на краля. Той обаче имаше информация, която със сигурност щеше да поуспокои малко Катрин защото, макар и добита по сложен начин, беше от първа ръка.
Преди няколко дни се бе срещнал с Уилям дьо ла Пол, граф на Съфолк, по време на заседание на Съвета при краля. Хенри винаги беше нащрек с този човек, неслучайно го наричаха "пакостливеца". Знаеше, че е неизлечим самохвалко, а и бе близък с Глостър, така че трудно можеше да му се вярва. След заседанието Хенри се заговори с Уилям на общи теми и между другото попита как е сестрата на Дьо ла Пол Катерина. Уилям не пропусна да се похвали, че братята на краля са поверени на манастира на сестра му. Тогава това се стори доста необичайно на Хенри, но реши, че сигурно има сериозно основание за подобно решение. Едва сега разбра как стоят всъщност нещата.
Сложил пръсти под брадичката на Катрин, той повдигна лицето й, за да срещне погледа й.
— Не се тревожи прекалено, скъпа моя. Мога да ти кажа една добра новина. Знам къде са децата и са в добри ръце.
Катрин впи пръсти в ръкава на кардинала.