— Вашата малка дъщеря, Ваше Величество. Красива е. Как ще се казва? — попита монахинята, която остави детето до ръката на майката.
Катрин размърда изсъхналите си устни, но глас почти не се чу.
— Момиченцето на Оуен…
— Да, но как ще се казва, госпожо? Име. Трябва ми име.
— Името на майка му.
— Да?
— Маргед.
— Моля?
— Маргед.
— Ще се погрижа да бъде кръстена — рече монахинята. — Опитайте се да поспите, милейди.
Марджъри Уагстаф миеше ръцете си високо над лактите. Поредното трудно раждане на бебе с тревожно синкава кожа. Съмняваше се, че това мъниче ще оцелее.
— Как ще се казва детето? — попита тя.
— Не съм съвсем сигурна. Нейно Величество е толкова слаба. Чух нещо като Маргарет.
— Тогава нека бъде Маргарет — заключи Марджъри Уагстаф. — Може да няма голямо значение. Важно е, че ще има име, когато дребосъкът се появи при Свети Петър пред портите на Рая.
— Надали ще чака дълго за това пътуване — въздъхна монахинята, докато потапяше пръсти в светената вода.
— Вероятно горката й майка ще я последва скоро след това — въздъхна Марджъри и изтри ръцете си, преди да се прекръсти.
* * *
С помътнено съзнание Катрин усети, че някой седи на леглото до нея, и се опита да говори. Джоана Траутбек стана от мястото си, натопи парче плат в купичка с вино и навлажни устните на кралицата. Реши да изчака Катрин да я попита за бебето и едва тогава да й каже, че детето е починало. По-добре да отвлече вниманието на кралицата, отколкото да я разстройва.
— Ваше Величество — започна тя. — Пристигна подарък за вас от сина ви краля.
Катрин отвори очи, но не каза нищо.
— Много щедър подарък. Вижте, златна плоча с разпятие, обкръжено от перли и сапфири. Един от най-красивите предмети, които съм виждала. — Тя извади украшението от кутията. — Купено е от златаря Джон Патесби, а той работи само с най-високата проба злато. Трябва да е струвало много пари на краля.
Катрин затвори отново очи, глуха за бъбренето на Траутбек. Пари! Какъв е смисълът от тях? Няма сума, която може да купи радостта й от изненаданото изражение на Оуен, когато вземе в ръце малката Маргед. Но един господ знае къде може да е Оуен, а и бебето е мъртво. Тя го знаеше, без да й казват.
Очите й оставаха затворени, но мислите й блуждаеха. Колко ли различно щеше да протече животът й, ако се беше постарала да роди първото си дете, наследник на трона, в "Уестминстър"? или ако съпругът й кралят беше жив? А ако беше жив, дали щеше да управлява Франция и Англия само с един наследник на трона, но дворец, пълен със здрави деца? В крайна сметка нали само това се иска от съпругата на един крал. Това не беше пълноценен живот, така както го описваха в приказките, които някога й разказваха — красивата принцеса се омъжва за красивия принц и заживяват щастливи до края на дните си. Но ако това се беше случило и Хенри бе имал късмета да се радва на дълго и успешно управление, тя никога нямаше да познае съвършеното щастие да обича и да бъде обичана от Оуен Тюдор. Нямаше да има Тасинда и Томас, Едмънд и Джаспър… а и Маргед. Горкичката малка Маргед. Веднага щом Бог отвори очите й, побърза да ги затвори. На Катрин не й беше писано да я задържи.
Сестра Анунциата взе тялото на мъртвото дете, уви го старателно в пелена. Погледна малкото спокойно лице и си помисли колко лесно е да си представиш, че детето спи. Това чисто и безгрешно малко същество със сигурност ще има място в Царството небесно. "Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство." (Евангелие от Матея 19:14) Тя целуна студеното чело, преди да покрие лицето с плата.
Марджъри Уагстаф замени Джоана Траутбек до леглото на заспалата Катрин и самата тя скоро задряма в топлата стая. Настъпи дълбока тишина, докато кралицата и акушерката спяха, останали без сили, но свършили своята задача.
Катрин спа неспокойно през нощта и на следващия ден. От време на време имаше просветления и трите жени, които се грижеха за нея, се опитваха да разберат какво мълви от време на време. Случваше се крехкото й тяло да бъде разтърсено от мъчителна кашлица, а по кърпата, с която Марджъри Уагстаф почистваше устните й, се виждаха капки кръв.
Към полунощ беше ред на сестра Анунциата да седне до Катрин. Монахинята не можеше да прецени дали кралицата разбира и дали е в състояние да чува, но й четеше от Книга Числа. Там бяха любимите молитви на Катрин, най-личните й мисли. Призори пламъкът на свещта потрепна и брадичката на монахинята се отпусна на гърдите й. Събуди се сепнато, чула гласа на Катрин, и видя, че кралицата й се усмихва със странен поглед.