На всичкото отгоре се носеше слух, че братът на кралицата се е опитал да ги отвлече, и то само няколко седмици преди двете момиченца да пристигнат в манастира. Нищо чудно, че бяха мръсни, занемарени и изплашени. Сестра Сюплис помнеше как миришеха на животинчета, та се наложи незабавно да бъдат съблечени и изкъпани. Майката игуменка нареди пълните с въшки дрехи да бъдат изгорени.
Оттогава, колкото и мъчителна да беше болката в коленете й, сестра Сюплис коленичеше по време на утринните молитви и горещо се молеше започващият ден да не е този, в който ще пристигне пратеник на двора, за да отведе Катрин в двореца, където ще бъде решено бъдещето й. Дано да изпратят някого за Мари, молеше се тя без всякакви угризения; в края на краищата тя е по-голямата и следователно по-подходяща за брак. Ала Мари лесно свикна с живота в манастира, вече беше послушничка и скоро щеше да е новопосветена. Никой и дума не отвори тя да бъде върната в двореца.
От друга страна, Катрин, макар да беше външно достатъчно благочестива, не проявяваше никакъв интерес към възможността да се подстриже за монахиня. Знаеше да чете и пише и имаше определена дарба за езици, доста свободно боравеше с латинския и дори научи няколко думи на английски. Красивите бодове на покривката за олтара, в чието изработване се включи, бяха сигурен знак, че умее да работи с иглата, а красивият й глас звучеше съвсем вярно по време на песнопенията. Монахините не можеха да я научат на нищо повече,
Все още дълбоко заспало, момичето се обърна настрани и промърмори нещо в съня си.
Сестра Сюплис докосна рамото й. Безпокоеше се, когато Катрин плачеше насън или се будеше изплашена, а дори не можеше да разкаже съня си, хълцайки, споменаваше викащи хора, тропот на препускащи коне, но най-странното бе неизменното твърдение, че в устата си усеща вкус на марципан.
Сестра Сюплис разтърси леко рамото й. Как можеха младите момичета да спят толкова дълбоко? Вероятно защото бяха във възраст, когато растат много бързо. Монахинята се безпокоеше, че безформената вълнена дреха на манастира, която Катрин носеше, вече трудно прикрива формите й на привлекателна, дори красива млада жена. Според сестра Сюплис една жена е далеч по-добре да е грозна, отколкото красива. Хората рядко си правят труда да погледнат какво стои зад красотата на едно лице.
Слухът, който възрастната монахиня беше чула миналата седмица от сестра Мадлен, отговаряща за търговците на задната порта, я разтревожи допълнително. Амбулантен търговец беше споделил с Мадлен, че кралицата се опитва да уреди брак на дъщеря си Катрин с краля на Англия Хенри Пети.
Егоистична безпътна жена! Готова беше да пожертва ръката на малката в брак с нахален грубиян чужденец, чиято повече от ясна цел бе да завладее Франция. Само при мисълта за битката при Ажанкур, най-кървава от всички, сестра Сюплис се прекръсти. Името пробождаше френските сърца с отвращение, ужас и срам.
— Катрин, събуди се — прошепна тя вече по-настойчиво и разтърси спящата. — Хайде, трябва да се събудиш. Важно е.
Катрин се обърна отново, прозя се и протегна ръце, след което седна бързо в леглото и ококори очи.
— Изпратиха ли вече за мен, сестро?
— Да, дете, както очаквахме. — Гърлото на сестра Сюплис се сви. — Трябва да станеш и да се приготвиш за пътуването до замъка в Мюлон. Късно снощи двайсет мъже от кралската гвардия донесоха заповедта на Нейно Величество кралицата и ще бъдат твой ескорт, но майката игуменка не позволи на капитана да се срещне с теб. — Напълно бе одобрила изпълнения с възмущение отказ на игуменката да се подчини на исканията на онзи мъж. Нейно Величество принцеса Катрин се е оттеглила за нощта, беше му казано, и толкова. Щеше да се наложи да изчака до сутринта, за да се срещне с нея, а и нямаше манастир, който да осигури подслон за двайсет мъже, поне не без предварително предупреждение. Ето защо се налагало сами да потърсят къде да пренощуват. Има множество хамбари в околността, бе допълнила тя, а и само на девет мили от манастира можели да отседнат в доста прилична странноприемница.