След няколко часа капитанът избра слънчево място на брега на реката, където да спрат, за да отдъхнат. Утолиха жаждата си със слабата бира и се подкрепиха с хляба и сиренето, които монахините бяха оставили в торба, закачена на всяко седло. Конете, завързани на сянка под върбите досами водата, подръпваха от влажната трева и размахваха опашки, гонейки мухите. След като се нахрани, Катрин се извини с достойнство и се скри зад високия глог наблизо, за да се облекчи. Майката игуменката щеше да одобри подобаващото й поведение, помисли си момичето с ирония, докато приглаждаше полата си, за да се присъедини към малобройния антураж.
В късния следобед никой не посрещна пътниците в Мюлон в края на пътуването им. Капитанът придружи Катрин до голямата зала на замъка, по чиито високи каменни стени висяха огромни прашни гоблени. Приклекнал пред камината младеж се опитваше с кожен мях, висок почти колкото него, да разпали струпаните вътре цепеници, над които се виеше тънка струйка дим. Откъм галерията на музикантите долитаха ритмични фрази, изпълнени на триструнна цигулка; очевидно някой се стараеше да заучи своята част. Никъде не се виждаше място за сядане, така че се наложи Катрин да застане недалеч от вратата и да наблюдава слугите, които влизаха и излизаха, понесли маси и пейки. Капитанът спря един лакей, поиска скамейка за Катрин и нареди да я поставят до стената. Сетне поръча на лакея да съобщи на кралицата, че дъщеря й е пристигнала. Катрин се отпусна с радост на скамейката, наслаждавайки се на облекчението, което изпитаха мускулите на задните й части и гърба, болезнени от дългото яздене от Поаси. Организираните действия на хората наоколо й доставяха истинско удоволствие.
— Какво знаете за това, което се случва тук, капитане?
— Изглежда се готвят за банкет, Ваше Височество — сви той рамене. — Предполагам, има нещо общо с краля на Англия.
— Крал Хенри?
— Да, напоследък той прекарва доста време във Франция. Вероятно иска да заграби и малкото, което ни е останало.
— Дали го очакват тук тази вечер?
— Не, мадам, не вярвам. Ние от гвардията щяхме да чуем. Но напоследък се мотае наоколо с проклетите си лакеи.
Последните думи той изсъска с такова озлобление, че Катрин се сепна и усети как стомахът й се сви от лошо предчувствие. Защо ли я бяха довели? Кралицата едва ли се бе затъжила за компанията й. Като изключим няколкото кратки посещения в манастира, беше си живяла добре и без тази радост през изминалите петнайсет години. Момичето помнеше вълненията, които предизвикваха тези визити, как преподобната майка забравяше за властното си поведение и направо пърхаше пред кралицата. Монахините се тълпяха и препъваха една в друга, дори сестра Сюплис, обикновено толкова спокойна, освен когато се заговореше за английските нашественици. Ето че и капитанът очевидно се развълнува при споменаването на врага.
— Участвахте ли в боевете при Ажанкур, капитане?
— Да, Ваша Светлост, и загубих три пръста от английска бойна брадва на бойното поле. — Той дръпна кожената ръкавица от осакатената си ръка и Катрин трепна при гледката. — Все пак оцелях, нещо, с което повечето мъже там не можаха да се похвалят. Шест хиляди французи загинаха и още повече си тръгнаха осакатени — и благородници, и обикновени хора.
— Наистина ли беше толкова ужасно, колкото всички говорят?
— О, да, и дори още по-страшно. Сякаш вратите на самия ад се бяха отворили. Мъже и животни се давеха в локви от кръв и мръсотия, виейки от болка. — Мъжът очевидно се развълнува. — Крал Хенри не взимаше пленници, нещастните оцелели бяха натикани в калта и съсечени на място. Той е истинско животно, гадина, изчадие на дявола, ще прощавате, Ваше Височество — додаде капитанът. Беше се увлякъл, но очевидно беше искрен.
Катрин беше ококорила очи от изумление при описанието на битката, а и стомахът й се беше свил от гледката на осакатената му ръка.
— Извинете, Ваше Височество.
Тя с искрено облекчение изви глава по посока на гласа. Тъмнокоса млада жена на възраст почти колкото самата нея се бе навела в почтителен поклон.
— Какво има?
Младата жена се изправи.
— Кралицата иска да ви види незабавно, мадам. Ще ви заведа при нея.