— Вие сте далеч по-красива от миниатюрния портрет, който моят господар крал Хенри притежава — шепнеше той. — Често го разглежда и твърди, че сигурно сте наистина прекрасна.
— Крал Хенри има мой портрет? — ококори очи Катрин.
— Разбира се, че има — обади се кралицата. — Изпратих му онази миниатюра, която поръчах миналата година. Художникът дойде тогава в манастира. Сигурно си спомняш.
Разбира се, че помнеше, но тогава беше решила, че портретът е нужен на родителите й. Очевидно бе грешала. Едва сега се сети, че не направиха портрет на Мари, нещо, което тогава не й направи особено впечатление. Заслуша се в разговорите наоколо с нарастващо любопитство.
— На красотата на Катрин завижда всяка девойка във Франция — изтъкваше кралица Изабо. — Метнала се е на мен. — Това наистина беше така. Катрин бе наследила високото чело на майка си и нежните скули. За щастие не и властния й характер и склонността й лесно да избухва. — Всепризнат факт е, че тя е най-миловидната принцеса в цяла Европа. Цената на един брак с нея ще е висока.
— Съгласен съм, милейди — отговори сър Робърт. — Малко мъже на Божията земя могат да устоят на очарованието на дъщеря ви. Аз, естествено, не съм виждал всички принцеси в Европа, срещал съм се само с няколко от тях. Принцеса Катрин е далеч по-прелестна от принцеса Мари от Анжу, с която се запознах преди време.
— Какво точно не ви допадна? Не можете да отречете, че потеклото й е безупречно.
— Права сте, но само толкоз. При това е твърде мургава и намусена.
— Какво ще кажете за графиня Жаклин от Холандия, милорд?
— Тя наистина е една от най-привлекателните. Говореше се преди време, че би била подходяща съпруга за по-малкия брат на краля, херцога на Бедфърд.
— Беше уговорен брак със сина ми Жан. И щяха да бъдат оженени, ако той не беше починал. Мир на душата му — додаде Изабо и бързо се прекръсти. — Но прав сте, тя е много привлекателна. Пък е и наша роднина.
Сър Робърт Уотъртън се ухили за пореден път на Катрин.
— Жалко, че красотата на младоженката не е единственото, което се взема предвид при преговорите за всяка кралска сватба. Съществува и брачен договор. Негово Величество крал Хенри няма да се съгласи на този брак, ако зестрата не включва Нормандия и Аквитания. И осемстотин хиляди крони — добави той след кратка пауза.
Лицето на Катрин пламна. Те я продаваха. Майка й и този извънредно неприятен човек се пазаряха като селяни ни тържище, търсещи да извлекат печалба от чифтосването на ценно животно. А за нея оставаше чудовището от Ажанкур.
Излизаше, че сестра Сюплис е права.
* * *
Първата нощ в Мюлон Катрин прекара в плач. Горещи сълзи на огорчение от излъганите надежди и пълното й объркване се стичаха по лицето й, придружени от разтърсващи тялото ридания. Преди да напусне спалнята на дъщеря си, кралица Изабо я посъветва да се стегне и да се радва, че има възможност за бляскаво бъдеще като кралица на Англия, сетне заметна нетърпеливо поли и я остави сама.
Изпълнена със съчувствие към господарката си, Гиймот приготви чаша топло вино с мляко и подправки и седя до нея, докато го изпие, попиваше сълзите, милваше рамото й, мълвейки тихи утешителни думи, за да успокои мъката й.
Макар очевидно да бяха връстнички, принцесата й се струваше твърде млада. Мислеше си, че една принцеса би трябвало да знае как стават нещата: макар израснала в манастир, идеята за уреден от родителите брак не би трябвало да й е толкова чужда. Но да се омъжи за чудовището от Ажанкур вероятно беше твърде голямо изпитание.
Родена и отгледана да служи на фамилията Дьо Валоа, Гиймот беше съвсем наясно с династичните планове на кралицата за всичките й деца. Сега, обгърнала с рамене ридаещата Катрин, тя виждаше болката и объркването, които тези кроежи и планове причиняваха. Знаеше също така, че подобни действия невинаги завършват успешно. Преди много години най-голямата сестра на Катрин, принцеса Изабел, се прибра във Франция, вдовица само на единайсет години, след неконсумиран брак с краля на Англия Ричард Втори. Принцеса Мишел бе омъжена преди девет години за своя братовчед Филип Бургундски, но сега, след като не успя да роди наследник на титлата на Бургундите, лицето й беше толкова кисело, че можеше да накара прясното мляко да се пресече.
Синовете Валоа, и двамата крехки и болнави, починаха, преди да навършат двайсет. Това означаваше, че следващият кандидат за трона на Франция е по-малкият брат на Катрин, Шарл — хитър петнайсетгодишен хлапак с нос като луковица и пъпчива кожа; последното дете на кралицата бе наследило всички най-неприятни качества на майка си. Гиймот го ненавиждаше от мига, когато преди шест месеца дофинът я издебна, притисна я до стена извън кухнята на двореца и залепил лигавата си уста върху нейната, се опита да бръкне под полата й. След отчаяна борба тя успя да го отблъсне, но грачещият му, писклив смях продължаваше да ехти в ушите й.