Един ден Шарл щеше да стане крал на Франция. При мисълта за отвращението, което изпита от опитите на противния му език да се напъха между устните й, Гиймот бе решила, че той е напълно неподходящ за високата отговорност, която му предстоеше. Но все пак тя беше само прислужничка и едва ли бе нейна работа да преценява. Други щяха да решават толкова важни въпроси. Сега тя можеше само да утешава нещастната си господарка.
Глава 2
Франция, май 1419 г.
Въпреки топлите лъчи на пролетното слънце от реката лъхаше хлад и Катрин загърна по-плътно раменете си с вълнената пелерина. Разкошната баржа, която майка й бе настояла да наемат за този толкова важен случай, се движеше бавно на северозапад от Париж по река Оаз. Кралица Изабо беше твърдо решена да направи добро впечатление на тази среща, уговорена най-накрая между съветниците на кралете на Франция и Англия. Планът беше да се срещнат в три часа при Понтоаз, за да обсъдят условията на бъдещия договор, ако се стигне до такъв, разбира се, относно сключването на брак между френската принцеса Катрин дьо Валоа и английския крал Хенри Пети. През последните няколко месеца бъдещата младоженка най-сетне бе убедена в необходимостта от този съюз и й бе дадено ясно да разбере, че тя е последната надежда за брак между кралските семейства като здрава основа за съюз между двете държави. Успяха да набият в главата й, че такъв съюз е жизненонеобходим на Франция. Катрин обаче продължаваше да изтръпва при мисълта за бъдещето.
По брега, успоредно с тържествено украсената баржа, маршируваше твърде многобройна военна част. На борда, с леко килната на главата корона и излегнат на купчина възглавници от червено кадифе, пътуваше Негово Кралско Величество Шарл Шести, крал на Франция. Хъркаше шумно с отворена уста след двете чаши превъзходно вино, подарък от братовчед му Жан Безстрашни, херцог на Бургундия. който придружаваше групата. Настанена между родителите си, Катрин следеше движението на плавателния съд и след поредния завой на реката пред погледа й се появи мястото за акостиране. Стомахът й се сви и тя се запита за пореден път какво ли я очаква този следобед. Майка й говореше с възторг за крал Хенри и го описваше само със суперлативи. Въпреки това Катрин трудно можеше да си го представи.
— Как изглежда крал Хенри, мадам? Стори ли ви се хубав?
— Вече ти разказах, Катрин, и то не веднъж. Хубав, мъжествен, истински воин. Сигурна съм, че може да накара едно момиче да се чувства жена във всеки смисъл на думата… — Изабо хвърли презрителен поглед към съпруга си и добави: — Което не може да се каже за някои други.
Кралицата бе видимо неспокойна за срещата. От време на време ставаше и крачеше напред-назад по палубата, от носа до кърмата, сетне отново сядаше. Беше особено елегантна в този ден. Високото й чело и старателно оскубаните вежди подчертаваха формата на големите й сиво-сини очи. Тънък воал в най-нежнолилавия цвят се спускаше от конусовидното украшение на главата й, отрупаните със скъпоценни камъни ръкави се подаваха от шевовете на пурпурната, обточена с кожа на хермелин наметка. Дребно кученце със смешно къси крака и пронизителен писклив лай подтичваше след нея, за да я настигне, но единственото, което успя, бе да събуди краля.
— Божичко — простена той, — махнете това куче от мен!
Катрин обгърна раменете му в опит да го успокои.
— Няма нищо, папа. Това е Чери, кученцето на маман. Нищо няма да ти направи.
— Къде сме? Отиваме ли някъде? Защо сме насред реката? Ще се издавим! Като нищо ще потънем! И кой ще ни спаси? — Кралят на Франция се поклащаше напред-назад като малко дете.
— Отиваме да се срещнем с краля на Англия, сир — обади се кралица Изабо. — Ще обсъждаме брачния договор между него и дъщеря ни Катрин. Тя ще стане кралица на Англия, стига да успеем да договорим разумна зестра.
— Двеста хиляди крони! — с треперещ глас обяви кралят, размахвайки показалец. — Казах го последния път и няма да дам нищо повече. Двеста хиляди крони. Достатъчно му е, че ще я вземе за жена! Двеста хиляди. Това е последната ми дума…