Джоун Астли я погледна с извинение в погледа.
— Харесват му историите за светците и за Светото семейство, милейди. Цска да ги слуша непрестанно, затова му разказах как Дева Мария благословила котките във Витлеем, задето топлели малкия Иисус.
— Топлели малкия Иисус — сериозно потвърди Хенри, като придържаше предпазливо малкото коте. — Студено му било.
— Какво име ще й дадеш? — попита Катрин.
— Дусет.
— Много хубаво име. Котето е много сладко.
— Да се надяваме, че е и добър мишелов — отбеляза Оуен, когато Катрин му разказа за котето същата вечер. — Котките са най-полезни, когато ловят мишки. Струват четири пенита. Такъв е законът в Уелс.
— Има закони за котките в Уелс, така ли? — не повярва на ушите си Катрин.
— Имаме, наистина. Законите ни са създадени от Hywel Dda, Хауел Добрия, един от предишните ни крале.
— Роднини ли сте?
— О, да. Много поколения назад. Законите му все още се спазват. Според този закон новороденото коте струва едно пени, преди да прогледне — две пенита, а когато убие първата си мишка — цели четири.
— Странно!
— Никак даже не е странно. Всяко нещо си има цена. Hywel Dda е създал закон и за жените. Ще трябва да ти го обясня, госпожо! — добави Оуен и плесна закачливо голото й бедро.
Катрин изпищя, преструвайки се на ужасена, побягна из стаята и се насочи към леглото, за да се спаси от него. Той обаче беше по-бърз и двамата се строполиха със смях върху него. Оуен, естествено, се възползва от предимството си.
Изведнъж отпусна хватката си и се загледа в нея с безкрайна нежност.
— В Уелс ценим много високо жените. Отнасяме се с голямо уважение към тях, а не като към предмети. Трябва да благодариш на своя Бог за това, cariad (Любима (уелски)), че те обича уелсец! — Усмихна се широко и я освободи от прегръдката си.
Катрин обаче се изви и го привлече върху себе си, устните й потърсиха неговите. Беше я нарекъл кариад, любима. Вече беше благодарила на Всевишния, че е обичана от точно този уелсец.
* * *
Пролетта е сезонът, подходящ за ново начало, и в един слънчев ден, в който от време на време леко преваляваше, няколко придворни дами, съпроводени от неголям ескорт, тръгнаха от "Уиндзор" с баржа по Темза. Щом наближиха манастира на Черните доминиканци, Катрин видя стените на замъка "Бейнард" да се издигат сякаш от самата вода. Напомниха й белите скали, които бе зърнала, наближавайки Дувър, и в същия миг изпита чувството на ново начало, на внезапно щастие.
Щом стъпи на малкия кей и изкачи стъпалата към замъка, необяснимо защо усети, че някой я посрещна дружелюбно — привлякоха я размерите на голямата каменна сграда. От нея се излъчваше сигурност и надеждност. Сградата не беше нова, а стаите, определени за жилище на кралицата и на персонала бяха вече изчистени, по стените висяха нови гоблени. Ако не знаеше, че Гиймот лежи в "Уиндзор" с тежка настинка, щеше да реши, че пълните с пролетни цветя вази са нейно дело.
Придворните дами не можеха да сдържат възторга си от елегантните мебели и красиво обзаведените приемни в двойката шестоъгълни кули, от чиито прозорци се виждаше Темза. От едната страна на замъка имаше градина, граничеща с реката, а зад нея — лабиринт от покрити с калдъръм алеи, които водеха до подножието на хълма, където бе и черквата "Сейнт Андрю" Северно от черквата се виждаше очертанието на Кралския дрешник, в който държаха вещите на кралското семейство. Черквата, чието име всъщност беше "Сейнт Андрю до Дрешника", свързваше сградата на замъка с тази на Кралския дрешник. Катрин беше очарована. Тук двамата с Оуен щяха да прекарват заедно колкото време искат. Той със сигурност също щеше да се радва на възможността тя да се премести в замъка "Бейнард" и Катрин нямаше търпение да му съобщи.
След последния завой на реката по обратния път към "Уиндзор" пред тях на фона на залязващото слънце се показа кръглата кула на замъка. Затворила очи, Катрин си мечтаеше за бъдещето, когато Джоана Траутбек я докосна по ръката, за да привлече вниманието й към суетнята и тълпата на брега пред замъка.
— Милейди, вижте! Почти стигнахме, но там нещо става.
Лошо предчувствие стисна Катрин за гърлото. Тя заслони очи с ръка и погледна в посоката, указана от Траутбек. Войници — пешаци, стрелци и тръбачи — се трупаха на групи, сякаш чакаха някого.
— Кои са тези? — попита тя. — Чии униформи носят?
— Не мога да определя. Става тъмно, а и зрението ми вече не е същото. Ще попитам някои от екипажа на баржата.
— Според мен униформата е на херцога на Глостър, Ваша Светлост — отговори единият от лодкарите. — Изглежда са се върнали от Холандия.
— Възможно ли е да са се прибрали толкова скоро? Дано новините да са добри.