— Къде беше той в това време?
— Флиртуваше с някоя си мадам Дьо Варини, която, доколкото разбрах, била жена на нисш офицер.
— Мислех, че се занася с Елинор Кобам?
— Така е, но по това време тя вероятно е била при херцогинята, докато бяха в Холандия, нямам представа. Във всеки случай не се отделяше от него по целия път от Холандия до тук. Истинска мръсница, ако питаш мен. И упорита при това.
— Къде е сега херцогинята?
— В Холандия — сви рамене Маредид. — Заключена е в дома си в Гент, без право да го напуска. Мисля, че Глостър хич не го е грижа.
— Безсърдечно копеле!
— Опасно копеле! — додаде Маредид. — Не бих му вярвал за нищо. Може някога да е бил страхотен воин, но сега със сигурност не е такъв. Не само е слаб, но е нахален, амбициозен и блюдолизец. Смъртоносна комбинация, ако питаш мен.
* * *
След завръщането си Хъмфри нито веднъж не спомена името на Жаклин в присъствието на Катрин. Тя от своя страна избягваше колкото може срещите с него, макар че още щом стъпи в замъка "Уиндзор", той влезе в ролята си на властен мъж, който диктува и управлява живота в него, пренебрегвайки демонстративно нейните желания и авторитет. Катрин често се питаше дали той щеше да се държи по този начин, ако Джон Бедфърд не се беше върнал във Франция.
Многобройната група от жени, обслужващи краля под командата на Елизабет Раймън, не изпускаше детето от контрол, така че всеки път, когато Катрин се опитваше да го вземе и да прекара малко време с него, някоя от тях се приближаваше и предлагаше да го поеме под предлог, че иска да я освободи от грижата за малкото й момче. Чувството на безсилие растеше в нея и тя едва се сдържаше да не направи груб коментар на техните привидно любезни предложения. С всеки следващ ден все по-рядко успяваше да бъде със сина си и вече копнееше за деня, когато цялото й домакинство, включително и секретарят на гардероба й, щеше да се премести в замъка "Бейнард".
Междувременно кралят беше поканен на откриването на сесията на Парламента, а там никой не можеше да оспори правото на Катрин да присъства. Тя беше кралицата майка и винаги го придружаваше в такъв момент.
Вече не се налагаше да го държи в скута си, защото се бе научил да седи в своя стол. Катрин проследи как херцогът на Ексетър вдигна момченцето и го настани в трона му и трябваше да признае пред себе си, че Алис Ботелър бе постигнала невероятен успех с възпитанието му. Хенри седя кротко по време на невероятно дългата реч на своя прачичо епископ Боуфърт.
Видимо се поинтересува малко повече от обръщението на Хъмфри от Глостър към членовете на Парламента, макар че едва ли разбра нещо от забележките, които той отправи към Хенри Боуфърт за законодателните поправки, прокарани от него по време на отсъствието на Хъмфри, намеквайки, че те не само са неправилни, но са знак за неговата нелоялност и едва ли не предателство към трона. В залата се чуха възмутените коментари на част от присъстващите, но Хъмфри изобщо не се смути. В края на заседанието той приближи трона на своя племенник и го свали оттам. Улови детето за ръка и го поведе навън, където вече се беше събрала тълпа, която искаше да види своя невръстен суверен.
Хенри Боуфърт очевидно не искаше да приближава племенника си, за да не би да не успее да се въздържи и да забие юмрук в арогантната му физиономия, затова нарочно изостана и пусна процесията да мине пред него. Беше бесен. Група негови привърженици го наобиколиха, предупреждавайки го, че след провала в Холандия на Хъмфри изобщо не може да се има доверие. Бяха дочули, че той се заканвал физически да се разправи с Боуфърт. Нищо чудно да се стигне и до кръвопролитие.
Навън слънцето огря малката златна корона на краля и в този момент Хъмфри се наведе, вдигна племенника си и го показа на тълпата първо вляво, после вдясно, та да могат присъстващите добре да го разгледат. Сетне качи момчето на седлото на петнист, видимо неспокоен кон, до чиято глава за всеки случай стояха двама коняри.
Ужасена от това перчене, Катрин се смеси с групата около краля и дръпна ръкава на Хъмфри, за да привлече вниманието му.
— Животното е твърде неспокойно, милорд, за да слагате на седлото му толкова малко дете.
— Не се тревожете, милейди, той е в безопасност — подхвърли Хъмфри, докато проверяваше каишите на седлото.
— Никога не се е учил да язди! Това не е дървеното конче в детската му стая. — Нотки на истерия се прокрадваха в гласа на Катрин и тя отново дръпна ръкава на Хъмфри. — Не е слаган на седло досега!
Хъмфри се обърна и я потупа снизходително по рамото.
— Не бива да се тревожите за такива неща, милейди — рече той. — Тъй като кралят няма баща, който да го научи да язди, лично ще се погрижа това да стане, и то от най-ранна възраст. Вярно е, че конят е бърз, но и момчето трябва да свикне с добър кон. То е крал и това се очаква от него.