Усмихна се хладно и извърна лице към тълпата, за да помаха в отговор на виковете. Вбесена и изплашена, Катрин свиваше и отпускаше пестници. Синът й бе отнет за пореден път и я накараха да се чувства глупава и капризна. Тези, които винаги знаеха по-добре, бяха пренебрегнали дори естествената й загриженост на майка за сигурността на детето.
— Но, Ваша Светлост… — Думите й бяха заглушени от виковете на развълнуваната тълпа.
— Бог да пази краля! Бог да пази нашия млад крал! Бог да пази Хари и свети Георги!
Хъмфри тупна животното по задницата и то пристъпи неспокойно напред, удържано за юздите от двамата коняри. Краката на Хенри, твърде къси, за да стигнат стремената, се размахваха напред-назад и той ужасен впи ръце в седлото. Хората се отдръпваха встрани, но извиваха вратове, за да зърнат краля.
— Вижте! Вижте го! — подканяха се един друг. — Същият е като баща си! Роден ездач!
Хъмфри крачеше пред племенника си и махаше с ръка, с което предизвикваше още повече вълнение, докато петнистото животно тръскаше грива, очевидно стреснато от шума.
Херцогът на Ексетър беше съвсем наясно с опасността, застрашаваща младия крал, макар да не се противопоставяше гласно на Хъмфри. Само вдигна ръка и леко я опря в гърба на момчето, като не се отделяше от коня. Катрин безмълвно се прекръсти, когато забеляза дланта на Ексетър, опряна в гърба на сина й, която щеше да го предпази, в случай че се олюлее или се хлъзне. Необикновената шумна група мина така през Чийпсайд и се насочи към Кенингтън, където беше планирано официално посещение.
Катрин нареди да й доведат кон и последва процесията. Искаше да е сигурна, че ако кралят случайно падне, тя ще е наблизо, за да го вдигне и успокои. За щастие нищо такова не се случи и пристигнаха без произшествия пред двореца "Кенингтън". Управителят сър Джон Уотъртън ги чакаше отпред, за да ги поздрави с добре дошли, но тъй като Хенри все още беше върху седлото на коня, Катрин не заговори с когото и да било, колкото и грубо да изглеждаше отстрани, докато не се увери, че момчето не е свалено живо и здраво от херцога на Ексетър. Едва тогава въздъхна с облекчение и се спусна да прегърне детето си.
— Видя ли ме да яздя, маман? — попита то, напълно забравило за страха си отпреди минути. — Чичо Глостър каза, че ще бъда страхотен ездач някой ден. Пък и конят не вървеше бързо.
— Достатъчно бърз беше, войниче мое — промълви тя. — А ти беше много, много смел.
— Ваши Величества — обади се сър Джон Уотъртън, покланяйки се дълбоко на Катрин и Хенри. — Добре дошли в Кенингтън. Изключителна чест е за нас да прекарате тук няколко дни.
Въпреки болките в гърба Катрин изпъна рамене и протегна ръка.
— Благодаря ви, сър Джон. С нетърпение очаквам престоя ни със сина ми тук, а той, както виждате, вече умее да язди. Изненада всички ни. Ако е възможно, нека той заедно с бавачките и гувернантката си да бъдат настанени в стаите, определени за тях, преди вечеря. Денят беше доста уморителен за него.
Самата Катрин бе изтощена и щом Гиймот й помогна да свали дрехите си и я загърна в широкия халат, тя се настани удобно и взе да прехвърля в главата си събитията от този ден. Голяма бе тревогата й, че както се очертават нещата, Хенри ще бъде моделиран като крал воин, макар да е все още твърде малък, за да осъзнава какво се случва. Той беше спокойно, чувствително дете, което можеше да развие наследената от баща си любов към книгите, а не уменията да се бие. Съзнаваше, че постепенно я изтласкват от живота на малкото момче. Нямаше вече място за нея в образованието и отглеждането на първородния й син.
Някак неволно бе започнала да мисли за Хенри като за първороден, съзнавайки, че той със сигурност ще се сдобие с брат или сестра през следващите шест месеца. Когато беше бременна с него, на този етап това беше повод за голяма радост — та тя носеше детето на краля, така отдавна чакания престолонаследник на Англия и Франция. Изпълнила бе желанието на своя съпруг и всички се радваха. Тя беше средството, благодарение на което се продължаваше дългата кръвна линия на династията Ланкастър.
Този път нещата бяха съвършено различни, но поне едно беше ясно: нямаше идея как ще запази своята тайна, така че никой в двора да не разбере за това бебе. Тя все още беше вдовстващата кралица, майката на краля, и въпреки това като най-обикновена слугиня от кухнята беше забременяла от един слуга.
Глава 17
Лятото на 1425
Катрин винаги се бе чувствала удобно в "Уиндзор" и там беше наистина спокойна, но сега се радваше, че е далеч от замъка, защото с всяка своя заповед и нареждане, свързани със сина й, Хъмфри даваше ясно да се разбере, че тя няма никакво право на глас. Беше се наложил като човека, с когото всички трябва да се съобразяват — неговите решения не подлежаха на обсъждане. Майката на краля беше без значение, Джон Бедфърд беше все още във Франция, така че Хъмфри бе единствен настойник на краля — лорд протектор. И никакви възражения повече.