Нащрек за почти всички, които я заобикаляха, Катрин не можеше да се освободи от подозрението, че Елизабет Раймън я шпионира и докладва на херцога, затова й беше приятно да си мисли, че ще я вижда далеч по-рядко в бъдеще.
Радваше се и че няма да има нищо общо с Елинор Кобам, жената, която бе заела мястото на Жаклин до Хъмфри. Катрин все повече я намразваше и й беше трудно да реши дали това се дължи само на случилото се с Жаклин, или защото тъмното, високомерно лице на Елинор сякаш предизвикваше всеки да постави под въпрос мястото й в живота на херцога. Без съмнение тя беше красива жена, но острите й черти отблъскваха дори най-добронамерените. Тя неведнъж бе правила опит да се сближи с Катрин, наричаше я "скъпа моя", сякаш бяха близки приятелки. Катрин извикваше на помощ целия си самоконтрол, за да не издере лицето й.
С удоволствие се занимаваше с малкото си домакинство и отговорността всеки ден да взима едно или друго решение в управлението на замъка "Бейнард" никак не й тежеше. Разбира се, Гиймот беше с нея, както Трите Жо-Жо и цялата й останала прислуга. Наложи се да остави Антон в двора на краля, но пък той обеща да й праща от любимите й торти и бисквити. Добре помнеше как кулинарният му гений беше подложен на изпитание по време на визитата в Йорк преди четири години, когато пристигна вестта за смъртта на херцога на Кларънс. Тогава тя бе пожелала да отпразнуват нейната бременност, нещо, за което сега и дума не можеше да става. Обстоятелствата бяха съвършено различни. Този път тя се страхуваше някой да не разбере.
От една страна, радостта на Оуен, че Катрин носи негово дете, нямаше край, но от друга, чудесно знаеше какво означава нейната бременност и за двама им, ето защо беше ужасен. Какво ли щеще да настъпи, ако Глостър научеше. Със сигурност щеше да затвори Катрин в манастир, а главата на Оуен без съмнение щеше да бъде отрязана.
Двамата влюбени се заключваха в спалнята на Катрин, като поръчваха на Гиймот да не ги безпокои за нищо на света. Камериерката беше чула вече два пъти как господарката й повръща в тоалетния си шкаф и за нея нямаше съмнение каква е причината.
— Не можем да останем в Лондон — рече Оуен. — Трябва да заминем колкото може по-далеч от двора.
— Толкова ми хареса в "Бейнард". Сега, когато вече сме се настанили тук, се чувствам в пълна безопасност. А и съм съвсем близо до Хенри, ако поискам да го видя.
— Кариад, погледни ме. — Оуен взе ръцете й между своите и целуна върховете на пръстите й, така че лицето му бе съвсем близо до нейното. След минута повдигна очи и се усмихна дяволито. — Катрин, твоята бременност е логичен завършек на онова, което правехме, за да си доставим удоволствие, нали?
Тя наведе поглед и независимо от тревогата кимна с усмивка.
— Също толкова логично е да родиш дете, нали? Така ли е?
— Така е.
— Това няма как да стане тук в Лондон.
— Да.
— Не можеш да поемеш риска някой да се досети, че си бременна. Представи си само какво ще направи Хъмфри, ако разбере! Ето защо мисля, че е крайно време да посетиш някой от имотите си в Уелс, какво ще кажеш?
— Уелс? Но това е много далеч.
— Именно. Затова трябва да изготвим план.
* * *
Денят беше чудесен — слънчев и с лек бриз, който духаше откъм Темза. Хенри Боуфърт трябваше да свърши някои належащи задачи от лично естество и с малък ескорт от дванайсет конници пое на север от реката. По-рано същата сутрин беше повикал своя винар и двамата прекараха приятно близо час, за да може епископът да опита няколко наскоро пристигнали вина. След като направи избор и оформи поръчката си, Хенри беше готов. Сбогува се с човека и излезе на двора, за да яхне коня си. Изненада се, че домакинът затвори твърде бързо вратата след него, малко по-бързо, отколкото беше прилично. Едва тогава забеляза група мъже — по облеклото им личеше, че работят на някой кей на реката — които се трупаха пред кръчмата "Гарвана", и щом го видяха, тръгнаха заплашително към него. Той бързо се метна на коня си, а охраната го заобиколи незабавно.
— Оохо, епископ! Елате насам!
Хенри ги огледа по-внимателно — бяха поне двайсетина души с дълги сопи, които удряха ритмично в земята, докато, пристъпвайки, оформиха полукръг и продължиха да напредват към него и ескорта му. Най-високият сред тях, който викаше с длани около устата, очевидно беше водачът.