— В известен смисъл, да.
— Какво имаш предвид? Не е някой от простолюдието, нали?
— Не, не е. Никак даже. От благороден род е. Стар род на благородници. Кръв на принцове тече във вените му.
Хенри Боуфърт изстина.
— Да не е Хъмфри от Глостър? — Мисълта, че неговият арогантен, надут племенник се е добрал до леглото на съпругата на мъртвия си брат и й е направил дете, беше непоносима. — Не и Хъмфри!
— Не, не е Хъмфри, чичо. Никога с Хъмфри. Никога!
— Слава богу! Кой е тогава? Да не би Едмънд? Не и племенникът ми.
— Не, не е Едмънд. Той е много млад. Не мога да мисля за него по този начин.
— Тогава ми кажи. Кажи ми, Катрин. За бога, кой друг е с кръв на принцове? Кой ти го причини?
Катрин все още не можеше да се реши. Изправи се и отиде до прозореца. Загледа се в спокойните води на Темза, като не спираше да мисли какво решение да вземе. Беше му казала вече твърде много, така че щеше да е принудена да сподели всичко, но така, че той да разбере.
— Не ми го е причинил, милорд. Бях с него, защото го обичам. И той ме обича. Влюбени сме вече месеци наред. Щастливи сме и ценим високо скъпата ни тайна за нашето дете.
— Катрин, умолявам те. Кажи ми кой е бащата на детето?
— Оуен Тюдор, милорд — промълви Катрин, но не и преди да си поеме дълбоко дъх.
Боуфърт я гледа дълго, поклащайки глава. Името нищо не му говореше.
— Кой?
— Мастър Оуен Тюдор. Секретарят за моя гардероб, който ми служи добре.
— Очевидно! — Епископ Боуфърт се строполи на най-близкия стол и обгърна глава с длани. Беше си спомнил името, за което Уолтър Хънгърфърд бе говорил с възхищение, но не помнеше защо.
— Той е слуга — вдигна очи към Катрин.
— Така е.
— Кралиците не си лягат с прислугата.
— Може би, но той не е обикновен слуга. Баба му е била дъщеря на един от принцовете на Уелс, а семейството му е старо и уважавано, най-благородното в Гуинед. Това е в Уелс — добави тя.
Боуфърт се изправи и пристъпи към нея. Вгледа се в лицето й.
— Това ли ти направи впечатление? Та ти си френска принцеса с кралска кръв. Дъщеря на крал! Съпруга на крал! Майка на крал! Това точно ли те впечатли?
— Всичко в него ме впечатлява, милорд. Той ме прави много щастлива. Той е най-добрият ми приятел в двора, моят единствен приятел. Отказват ми да се виждам със сина си. Нямам право да участвам в отглеждането му, а не мога да замина за Франция. Англичаните се държат студено с мен. Дават ми да разбера, че не съм желана. Щастлива съм единствено през времето, когато съм с Оуен. Разсмива ме, помага ми да забравя тревогите си. Грижи се за мен, интересува се от мен. Без него ще бъда безнадеждно самотна. — Тя вдигна очи, пълни със сълзи и тревога. — А сега, когато нося неговото дете, чичо, съм изплашена какво ще стане в бъдеще.
С изпълнено със съчувствие сърце, Боуфърт обгърна раменете на вдовицата на своя племенник и я остави да си поплаче на рамото му. Изведнъж се почувства много стар, спомняйки си подобна случка отпреди близо четвърт век, когато обгръщаше раменете на друга разплакана жена, съобщила му за своята бременност. Може би трябваше да се ожени за Алис въпреки възраженията на семейството й, вместо да поеме пътя на духовник. Знаеше, че Алис никога нямаше да го обича така, както майка му бе обичала баща му.
При спомена за майка си той внезапно се усмихна. Тя също се казваше Катерина — лейди Катерина Суинфърд, любовницата на великия Джон от Гонт, херцог на Ланкастър. Без надежда, че ще бъде някога негова съпруга, тя му бе предана през целия си живот. И когато на стари години Джон Гонт овдовя, скандализира всички, като се ожени се за Катерина. Едва тогава четирите им незаконни деца бяха признати за законни и получиха фамилното име Боуфърт. Хенри беше второто от тях, а детските му спомени за отношенията на привързаност между родителите му бяха за него пример какво значи любов. Погледна Катрин, която, макар и поуспокоена, все още бе сгушена в прегръдката му, опряла глава в рамото му. Кой беше той, че да осъди правото й на любов?
* * *
Макар и трудно, решението да сподели тайната си с Хенри Боуфърт, беше правилно. Той обеща да се върне на следващия ден в замъка "Бейнард", но накара Катрин да му обещае, че дотогава няма да предприема нищо. Искаше да има време да обмисли всичко. Според него нямаше нужда тя да изминава целия път до Северен Уелс — опасно и трудно пътуване. Тайната й можеше да бъде запазена и на много по-близко място.
— Монмът — заяви той, когато на следващия ден седяха около масата в малката дневна на Катрин. Оуен Тюдор се бе присъединил към тях и въпреки резервите си Боуфърт виждаше какво съпругата на племенника му бе харесала толкова много в младия мъж. Представителен, учтив и интелигентен, той видимо обожаваше Катрин. Изглеждаше стабилен и очевидно бе способен да се грижи за нея. Това, което най-много допадна на Боуфърт, беше, че имаше честно лице и вдъхваше доверие. Тъмните очи и чувствената уста не направиха особено впечатление на епископа, но не можеше да не признае, че е хубав. Жените обичат това, помисли си той.