— Замълчи, Шарл — ядосано го прекъсна кралица Изабо и седна до него. — Не сме на пазар за добитък. Той иска осемстотин хиляди. Един Господ знае откъде ще съберем такава сума.
— Това е неразумно много — съгласи се херцогът на Бургундия, — но съм любопитен дали ще е склонен да намали сумата, след като се срещне с принцеса Катрин.
Кралица Изабо скочи отново на крака, със стиснати юмруци.
— Не мога да продължавам повече така. Не и при тези обстоятелства.
— Защо, маман? Какво имате предвид?
— Не мисля, че присъствието на баща ти ще допринесе с нещо към нашия разговор. Ще се люлее на стола, ще бърбори глупости, ще пърди като бебе. Държанието му едва ли ще направи добро впечатление на краля на Англия! — Тя плесна силно длани, — Отведете го оттук — процеди през зъби към слугите, които се грижеха за краля.
Мъжете подхванаха своя господар и го затътриха към отсрещния край на баржата. Кротък като агне, той им се усмихваше приветливо.
— И се погрижете никой да не го вижда — допълни кралицата.
Катрин проследи с поглед как преместиха баща й. През осемте месеца, откакто се върна от Поаси в двора, а кралят бе освободен от принудителния си престой в „Сен Пол“, те двамата прекарваха много време заедно. Баща й често сменяше настроенията си, ту беше потиснат, ту радостно възбуден, но когато бе в добро настроение, тя искрено се наслаждаваше на компанията му. Страдаше в дните, когато го заключваха в стаята му.
В добрите му дни се разхождаха в градините на двореца, разговаряха дълго. Кралят споделяше надеждите си за бъдещето и за брака, който ще обедини Франция и Англия и така ще се сложи край на десетките години битки и кръвопролития. Отчасти от любов към баща си, Катрин постепенно започна да възприема идеята за брак с краля на Англия.
Този ден не беше от добрите за баща й и тя бе съгласна с майка си, че е по-добре той да не присъства на срещата. Не изглеждаше никак добре, беше нервен и заядлив, склонен да отблъсне всеки, който се опита да го докосне, криеше главата си с ръце, сякаш да се предпази. На младини баща й бил наричан Шарл Обичания, докато сега беше известен като Шарл Безумния.
Баржата се изравни с кея и застанала зад майка си в очакване да им подадат ръка, за да слязат, Катрин усети как успокоителната ръка на чичо й Жан Безстрашни подкрепя лакътя й. Моментът беше настъпил, тя щеше да се срещне с мъжа, за когото родителите й искаха да се омъжи. Дали наистина предсказанието на сестра Сюплис, че той е грубиян, ще се окаже вярно? Или пък ще е очарователен и привлекателен, както го описва майка й? Скоро щеше да разбере.
Срещата беше подготвена много внимателно, за всичко беше помислено. Недалеч от кея бяха построени два павилиона, напълно еднакви по размер и вид. Един за френската делегация и един за английската. Военен ескорт охраняваше дълбок ров, който опасваше пространството от три страни, докато четвъртата, не по-малко охранявана страна, гледаше към река Оаз. Павилионите бяха свързани чрез покрит проход с шатра, опъната в самия център на площадката — това трябваше да е неутралната територия, където ще се провеждат преговорите. Забито високо над по-близкия павилион, знамето на Франция, синьо и златисто, се вееше, подухвано от речния бриз. Тъкмо натам се отправи кралица Изабо, опряла длан на ръката на херцога на Бургундия. Катрин вървеше няколко стъпки след тях.
Щом влязоха в павилиона, Гиймот помогна на Катрин да свали тежката пелерина, под която се разкри леко наметало без ръкави, а под него прилепнала по тялото светлозелена рокля, закопчана до врата. Косата й беше стегнато сплетена под малка корона, така че Катрин изглеждаше едновременно царствена и невинна.
Кралица Изабо огледа внимателно лицето на дъщеря си я пощипна страните й, за да добият цвят.
— Малко си бледа — отбеляза тя и прибра под короната на дъщеря си непослушна къдрица. — Иначе сме свършили добра работа. Парите за роклята не са отишли напразно. Цветът е прекрасен — сиво-зеленият цвят на млади листа от градински чай. Подчертава чудесно очите ти. Не забравяй колко са красиви. Имаш вид на истинска кралица, Катрин. — Изабо замълча. — Кралица Катрин! Звучи съвсем естествено!
— Мадам — започна Катрин, — сигурна ли сте, че този брак наистина е за доброто на Франция?
Кралицата стисна китката на дъщеря си.
— За бога, Катрин, колко пъти да повтарям? Това е единственото, което ще донесе някакъв мир. Хенри иска Нормандия и Аквитания и няма да се откаже лесно. Безмилостен е. Ако му откажем земите, той ще си ги вземе насила, както превзе Руан. Обсадата трая толкова дълго, че се наложи горките жители да ядат плъхове, за да оцелеят.
— Уф! Не звучи приятно.