— Монмът ли, Ваша Светлост? Там няма имот на Нейно Величество.
— Прав сте.
— Тогава защо точно там…?
— Защото е в рамките на приличието вдовицата на краля да поиска да посети мястото, където е бил роден покойният й съпруг — отговори епископът. — Така Хъмфри няма да иска да си вре носа в причината да пътувате. Няма да подложи на съмнение желанието на кралицата да прекара няколко седмици в Монмът. А ние просто ще оставим фалшива следа. Вие двамата ще отидете някъде наблизо, където бебето ще се роди и ще може да бъде отгледано в любящо семейство, а кралицата ще се върне в двора.
Двамата го гледаха в очакване.
— А за вас, мастър Тюдор — с хитър блясък в очите завърши Боуфърт, — остава удовлетворението, че детето ви е родено в Уелс.
— Diolch I Dduw — засмя се тихо Оуен. — Слава богу!
— И така — продължи Хенри Боуфърт, който очевидно бе доволен от плана си, — след като вие ми доверихте своята тайна, аз ще ви доверя моята. Още няколко души знаят онова, което ще споделя сега с вас, но ще ви бъда благодарен, ако запазите информацията за себе си. Работата е там, че аз имам дъщеря, малко по-голяма от теб, Катрин. Майка й се казва Алис, племенница на граф Аръндел, за която така и не се ожених, защото… Няма значение. Всичко се случи толкова отдавна, много вода изтече оттогава. Исках момиченцето да се казва Джоун, като сестра ми, но по-късно научих, че тя предпочитала да й казват Джейн. Омъжена е за един добър човек — Едуард Страдлинг, който, както разбирам, отговаря за почти всичко, което се случва в Южен Уелс.
— Южен Уелс ли?
— Не може всичко да следва вашето желание, мастър Тюдор — отбеляза Боуфърт. Закачливата искра в очите му все така блестеше. — Не може да имате всичко — вдовицата на моя племенник, бебе, а и мястото, където то да се роди, да е в Северен Уелс само защото вие сте оттам. Бъдете благодарен, че има начин да се излезе от тази сложна ситуация.
— Да, милорд — намеси се Катрин, — много сме благодарни. На мен ми звучи като решение на проблема, макар пътят дотам да е твърде дълъг. — Тя се наведе и целуна бузата на възрастния мъж,
— Щеше да е още по-дълъг до Северен Уелс — промърмори епископът, чието чело се смръщи, уж сърдит от спонтанния й жест, но всъщност му стана много приятно да усети устните на млада жена до кожата си.
* * *
Времето беше топло за началото на септември и Катрин се радваше на разхлаждащия морски бриз. Тя лежеше в голямото удобно легло в просторна стая с изглед към градини, които се сливаха постепенно в красиви тераси към закътан дълбок залив по южното крайбрежие на Уелс. Макар да беше наистина луксозен, замъкът "Сейнт Донат" бе удобен дом и тя чудесно се наспиваше, докато чакаше раждането на детето.
Пътуването до Бристол бе уморително, но докато стигнат града, Катрин беше направила леки промени с външността си, които, по всичко личеше, оказаха влияние и на връзката й с Оуен. Бижутата и официалните рокли бяха прибрани, тя се обличаше далеч по-просто, така че приличаше по-скоро на съпруга на благородник от провинцията. Катрин с голяма радост установи, че никой не я разпознава; тя също не виждаше нито едно познато лице, така че нямаше опасност тайната им да бъде разкрита. Двамата с Оуен за първи път се наслаждаваха на свободата да се движат заедно пред всички, да се разхождат сред тълпите на пристанището в Бристол, да се радват на разнообразните цветове и шумове, да се възхищават на гледките, които се разкриваха, да слушат как се пазарят чуждестранните търговци, които говореха различни езици.
Изминаха Брод Кей, докато най-сетне откриха закотвения малък кораб "Роуз ъф Лънди", който им бяха казали да търсят. За екипажа, който подготвяше съда за тръгване, Оуен и Катрин бяха най-обикновени богати пасажери с няколко слуги повече от обичайното, които трябваше да бъдат откарани до бреговете на Южен Уелс.
Сър Едуард Страдлинг ги чакаше на борда и ги приветства възторжено. Около десет-единайсет години по-голям от Оуен, той беше висок, добре сложен, с тъмни очи и вече посивяла коса. Веднага се забелязваше, че кипи от енергия, и не спираше да се занимава с всевъзможни задачи. Най-важно засега бе да ги настани удобно, за да се чувстват добре дошли на борда на "Роуз ъф Лънди", където очевидно добре го познаваха.
— Наистина пътувам често с този кораб — обясняваше той, докато покриваше коленете на Катрин с топло одеяло. — Добър малък каботажен кораб, пори смело вълните на Бристолския канал, стига вятърът да е попътен. Много скоро ще бъдете в Колху.