Не само нейните очи следяха двойката. Хъмфри от Глостър, който беше в челната двойка и ту влизаше, ту излизаше от редицата, в която беше Катрин, наместо да кръстосва ръце с нея, плъзваше ръка около кръста й и тя неволно правеше гримаса на неудоволствие. Елинор Кобам, която не изпускаше от очи Хъмфри, скърцаше със зъби от безсилие. Докато той беше женен за Жаклин, положението на Елинор бе твърде несигурно. За него не беше никакъв проблем да поглежда и настрани, а кралицата беше много красива жена. Нещо повече, сега, когаго беше вдовица и ако Хъмфри успееше да се разведе, той като нищо щеше да поиска да се ожени за нея. Съвсем обичайно бе да се ожениш за вдовицата на своя брат. Подобен акт със сигурност щеше да засили стремежите му към трона. Единственото оръжие на Елинор би било да зачене дете от него, с което да го закове за себе си. Но колкото и молитви да отправяше към Светата Дева, колкото и срещи да бе провела с врачката Марджъри Джърдемейн, все не се получаваше.
Херцог Хъмфри беше в настроение за лов тази вечер — с повишен дух от празника, заобиколен от красиви жени, той беше в центъра на вниманието — любимото му място. В такива моменти Елинор доста му досаждаше. Но пък не съм нейна собственост, обичаше да се утешава той, в края на краищата съм женен мъж, така че няма право да ми държи сметка за поведението. Все по-рядко се сещаше за Жаклин, макар да получил няколко писма, изпълнени с отчаяни молби и уверения, че го обича повече от самия живот. Молеше го да се върне в Холандия, да събере нова армия и да се бори за нейната кауза.
Той не само не можеше, но и не искаше. Дори бе принуден да признае, че походът му в Холандия се беше провалил. На всичкото отгоре никак не беше сигурен, че иска да върне Жаклин в този момент. Елинор му вършеше добра работи в леглото, а и в морето имаше много риба, ако тя му досадеше. Имаше и няколко недостъпни дами, но пък Хъмфри обичаше предизвикателството, особено ако става дума за завоюването на горделива красавица.
Катрин определено го дразнеше, тъй като по всички мерки тя беше най-привлекателната жена в двора, но му бе дала ясно да разбере, че категорично не приема неговите аванси, а и не пропускаше да попита за жена му. Наблюдаваше я сега колко елегантно се движи във фигурите на салтарело и очевидно танцуваше с удоволствие с Едмънд Боуфърт. На всички беше ясно, че Едмънд е хлътнал до ушите но нея. Възможно беше онова, което Хъмфри бе предрекъл по време на празненството по случай първия рожден ден на краля, най-сетне да се е случило. Може би сега, когато Боуфърт се бе издигнал достатъчно, а и бе узрял като мъж, Катрин беше започнала да го харесва.
Ако всичко това се е случило наистина, беше длъжен да направи всичко по силите си да предотврати брак между тях. Последното, което искаше, бе да види поредица от нежелани хлапета в двора с претенциите, че са полубратя и полусестри на краля. Това значително щеше да отслаби позициите му и трябваше да бъде спряно навреме. Идеалният вариант беше той да се ожени за Катрин, но докато беше женен за братовчедка й, това беше невъзможно. Много жалко! Междувременно си блъскаше главата какво да направи, за да застане между кралицата и младия Боуфърт, да прекъсне още в зародиш всякаква връзка между тях.
* * *
Кралят седеше в детската си стая в замъка "Лестър" и напълно сериозно се упражняваше да кима с глава, след което — да я върти. И отново — кимане с глава, въртене на глава. Чичо му Бедфърд му беше обяснил, че трябва да прави тези две движения, когато отиде с майка си на заседанието в голямата зала на "Лестър", където ще седи на трона пред голяма група много важни господа от Парламента, и да кимне с глава, когато чичо му Бедфърд каже: "Съгласен ли сте, Ваше Кралско Величество?", и да завърти глава, когато чуе: "Не сте ли съгласен, Ваше Кралско Величество". Налагаше се много да се постарае да разбере правилно, но детето не правеше голяма разлика между "Съгласен ли сте" и "Не сте ли съгласен". Разликата беше в една малка дума. Трябваше само да помни, че чуе ли "не", трябва да завърти глава. Чичо му Бедфърд бе обещал, че самият той ще кимне едва забележимо, когато Хенри трябва да кимне, ето защо не бива да го изпуска от поглед. Трудно беше. Вече главата го заболя от напрежение.
Катрин наблюдаваше с тревога сериозното личице на своя малък син, настанен в широкия за него трон с твърде голяма корона на главата. Пред него стояха Хъмфри от Глостър и прачичо му Хенри Боуфърт. Между тях, сякаш за да не им позволи да се сбият, стоеше архиепископ Хенри Чичли с разгънат пергамент, от който четеше дълги неразбираеми изречения. На крачка встрани от групата Джон Бедфърд се стараеше да не излиза от полезрението на краля, за да е в състояние да му даде знака, за който се бяха уговорили.