— Чичо Хенри трябва да е много обиден.
— Така е. Но не се тревожете — усмихна се Джон. — Прие го с достойнство, а и аз имам план за него, който ще смекчи значително обидата.
Жена му го погледна с горда усмивка.
— Успях да го убедя, че сега, когато ще има повече свободно време, ще може да предприеме своето поклонничество. Знам, че отдавна мечтае да измине Камино де Сантяго. Предложих му да тръгне с нас, когато се отправим към Франция, така че ще може да започне своя поход от Кале.
Ан Бургундска плесна с ръце, усмивка огря лицето й.
— Ah, Une idee excellente! (отлична идея — фр.) — възкликна тя.
Джон улови ръката й с усмивка, за да спре по-нататъшен изблик на ентусиазъм, и целуна пръстите й.
Катрин също се усмихна. Истинско удоволствие бе да наблюдава очевидната им привързаност, като се радваше, че и тя има известна роля в събирането им. Бракът им не само беше успешен, но и помогна много за укрепване на връзките между двете държави.
Да можеше само да помогне по някакъв начин да се изгладят разправиите между Боуфърт и Глостър. Тревожеха я най-вече, откакто разбра, че Хъмфри е измъкнал сина й от детската му стая. Подозираше, че Елизабет Раймън просто му го е дала, и нямаше престава как ще се отразят на сина й действията му. Нямаше смисъл да изпитва чувство на вина заради отсъствието си, защото малко зависеше от нея да помогне на сина си, още повече че страдаше достатъчно от раздялата с дъщеря си. Горката малка Тасинда. Останеше ли сама, Катрин често се молеше малкото й бебе да е намерило любящо семейство в лицето на семейството на Джейн и Едуард Страдлинг. Историята с отвличането на Хенри само я убеди, че трябва да прекарва колкото може повече време с него, детето, което й бе разрешено да признае за свое. Така поне щеше да притъпи болката от раздялата с детето с небесносините очи.
Сега, когато наблюдаваше Джон Бедфърд и жена му, си даваше сметка колко много й липсва Оуен. Бе задържан в Лондон от сър Джон Норис, новоназначения управител на Кралския дрешник. който настояваше да въведе нова организация на работата. Новите метли винаги чистят по-добре, беше отбелязал Оуен тъжно, когато й съобщи, че ще бъде в Лондон, докаго тя е в "Лестър". Би могла да настоява секретарят за гардероба й да я придружи, но не беше зле да се разделят от време на време. Така щяха да се разсеят поне за малко подозренията, ако имаше такива, за тяхната връзка, а и Гиймот се справяше съвсем добре и сама. Катрин не беше виждала Оуен от няколко седмици.
Малкото на брой слуги, които знаеха за връзката им, пазеха успешно тайната, но тя искрено страдаше за Оуен и за възможността да говори с него за тревожните мисли, които не й даваха мира. Нощните кошмари от едно време с викащите мъже и галопиращите коне се бяха върнали. Лесно можеше да го отдаде на това, че спи отдавна сама.
Независимо от радостта, че е близо до краля, животът на Катрин в "Лестър" беше твърде скучен. Единствената й друга радост бе да прекарва известно време с братовчедка си Ан. Двете бъбреха и клюкарстваха на френски за всичко, което се бе случило в родината, откакто Катрин бе за последен път във Франция.
Много й се искаше да узнае какво става с брат й Шарл. Дофинът, по думите на Ан, се бе установил в южния град Бурж. Чула, че отчаяно искал да бъде коронясан съгласно френската кралска традиция в катедралата в Реймс, но тъй като Филип Бургундски и Джон Бедфърд контролирали цяла Северна Франция, включително и Реймс, Шарл бил принуден да стои в Бурж.
Ан сподели също, че кралица Изабо е станала изключително дебела, прекарвала по-голяма част от времето си в "Сен Пол" при менажерията си от зловонни домашни любимци.
— Аха — възкликна Катрин и се разсмя. — Предполагам, че не е успяла да се сдобие с дракон! В една от куклените пиеси в "Уиндзор" неотдавна видях един зелен. Чудя се дали не би искала да има и него. Беше направен от зелена вълна и носеше зелени обувки. Малкият Хенри много се изплаши. Имай предвид, Ан, че червените дракони са много по-привлекателни от зелените.
Не й обясни защо мисли така.
* * *
Хъмфри, който наистина се чувстваше победител в конфликта с чичо си Хенри Боуфърт, зае отново мястото си в управляващия страната Съвет и контролираше всекидневната работа на Камарата на общините. Виждаше в това възможност да брани собствените си интереси, като прокара закон, според който да се смята за престъпление, ако вдовицата кралица на Англия реши да се омъжи повторно без знанието и изричното съгласие на суверена. Хъмфри твърдо беше решил да не даде възможност на глутницата хлапетии от евентуалния брак на Катрин и Едмънд Боуфърт да заплашат собствените му апетити към трона. Естествено, не го заяви публично.