Камарата на общините обаче отхвърли предложението му и това го вбеси.
Но пък зарадва Джон Бедфърд, който наистина не виждаше нуждата от подобен закон. Всъщност идеята кралят да не даде решение за подобен брак беше абсурдна. Та кралят беше едва на пет години.
Джон недоумяваше защо му е на Хъмфри да предлага подобен закон. Дали не подозираше нещо за Катрин, за което той самият не знае? Сподели мислите си с Хенри Боуфърт и за негова изненада чичо му само се засмя.
— Това означава, че Хъмфри вече има съмнения. Мисли си, че кралицата е хвърлила око на някого за свой втори съпруг, и няма да се изненадам, ако е забелязал с какъв поглед племенникът ми Едмънд Боуфърт я следи! Възможно е чувствата им да са взаимни. — Хитро пламъче блестеше в очите на епископ Боуфърт, който предпочиташе Джон да тръгне по фалшива следа.
Като размисли, Джон реши да не споделя с Катрин за случилото се в Парламента, защото така само щеше да я разстрои и да я отчужди още повече от английския двор. Нямаше да скърби за нещо, за което не знае. В края на краищата Камарата на общините бе отхвърлила предложението на Хъмфри, така че за нея ще е без значение, ако е харесала Едмънд. Дано късметът да е на нейна страна. Заслужаваше да има малко щастие поне.
* * *
Катрин беше на мнение, че на Хенри му е рано за това, но Джон Бедфърд бе убеден, че присъждането на рицарско звание ще получи подходящо одобрение от Парламента в "Лестър". Катрин нямаше намерение да спори, ето защо, преди да бъде закрита последната сесия в голямата зала на замъка, тя накара малкия Хенри да се завърти два-три пъти, докато се убеди, че изглежда както трябва.
— Но, маман, аз съм крал. Няма значение как изглеждам!
— Тъкмо защото си крал, това има значение — подчерта тя. — Госпожа Алис Ботелър никога няма да допусне да влезеш в Парламента като момче от простолюдието, нали? Но тъй като тя не се чувства добре и е на легло, решението ще взема аз! Мисля, че изглеждаш чудесно. — Тя се усмихна и се наведе да го прегърне. Момченцето се стегна, не знаейки как да реагира на този жест на обич.
В утрото на празника Петдесетница Джон Бедфод посвети племенника си в рицарско звание, а той на свой ред, с помощта на изтъпен меч, посвети други трийсет рицари. Майка му го гледаше гордо и дори лицето на чичо му Хъмфри грееше доволно.
Оставаше още една задача в плановете на Джон. Като част от решаването на проблемите, бе поискал среща с папа Мартин в Рим. Възнамеряваше да помоли папата да назначи епископ Боуфърт на така мечтаната от него длъжност кардинал, отказана му преди време. Убеден беше, че онова, което ще върне доброто настроение на Боуфърт, а и ще го възнагради за преживените тревоги от кашата, в която беше забъркан, е да бъдат задоволени амбициите му за издигане в йерархията на Църквата. С удоволствие си представяше щастливата усмивка на чичо си под широката периферия на червената кардиналска шапка.
Глава 19
Лондон, 1428 г.
Докато грачеше забързано по Крейн Стрийт към черквата "Сейнт Майкъл Патерностер Ройъл", Оуен не можеше да си представи по-притеснен младоженец от братовчед си Маредид. Не проумяваше как е възможно войник като него, отличил се в толкова битки, да се превърне в треперещо желе при мисълта за предстоящия си брак. Ако Оуен имаше възможността да се ожени за жената, която обичаше, шеше да е на седмото небе от щастие.
Бъдещата жена на Маредид, Ема Монсел, с право се гордееше с връзката на своето семейство с Ричард Уитингтън, спомена за когото, макар и починал преди пет години и погребан в същата тази черква, лондончани все оше пазеха в сърцата си. Ема беше роднина с Уитингтън по майчина линия и бе отраснала в Глостършър, място, което не предлагаше кой знае какви възможности за амбициозен брак, особено на жена, отдавна преминала първа младост. Ето зашо, използвайки чудесните връзки на семейството си, Ема се бе преместила в Лондон в елегантния дом на Уитингтън при останалите членове на фамилията. Надяваше се да срещне тук правилните хора, които да й помогнат да си намери съпруг от английската аристокрация. Не беше успяла да изпълни целта си, когато общ приятел я запозна с Маредид. Още щом будният й синеок поглед се спря на гвардееца, тя си даде сметка, че твърде дълго е отдавала прекалено голямо значение на благосъстоянието и позицията в обществото на бъдещия кандидат, докато сега имаше очевидно последна възможност да се чувства като желана и красива жена. Прие предложението му за брак с радост и благодарност.
Главите на всички се обърнаха, щом вратата на черквата се отвори и Ема застана на прага, дарявайки бъдещия си съпруг с ослепителна усмивка. С много нежност в очите Маредид я поведе към олтара, където размениха обетите си. Той с плътния си баритон и осезаем уелски акцент, а тя — по-тихо, но с характерния за момиче от западните части на страната гърлен говор.