Когато дойде време за размяната на пръстените, Оуен вече скърцаше със зъби от негодувание. Защо не можеха двамата с Катрин да стоят тук сега пред олтара? Бяха любовници вече повече от три години, имаха мъничка дъщеря, но трябваше да пазят всичко в тайна. Не смееха да компрометират положението на Катрин в двора, а той чудесно знаеше, че оставянето на Тасинда е причина за огромната й мъка.
Нямаше как и сподели с братовчед си тайната им и никога нямаше да забрави недоумението, изписано на лицето му. Седяха в "Лебедът", както много пъти в миналото, но не и напоследък, след като Маредид се бе сгодил за Ема.
— Е, по-добре да отида при нея — рече тогава Маредид и стана да си върви. — И ти трябва да си намериш жена, Оуен. Само една добра жена може да извади най-доброто от един мъж.
— Известно ми е — отговори Оуен и някак без да иска, добави: — Аз вече имам такава.
— Какво? — Маредид спря да връзва пелерината си. — Ти, проклетнико! Нищо не си ми казал досега! Как й е името?
— Катрин.
— Катрин ли? Катрин чия? Познавам ли я?
Оуен се изчерви смутен и без да иска, мина на родния си уелски език.
— Y Frenhines? Кралицата? Моля? Ти… и кралицата! О, да, много смешно. Стига, Оуен, не ме прави на глупак. Как очакваш да ти повярвам?
— Защото е вярно.
— Ти и кралицата? Не говори глупости…
— Mae 'n wir, Маредид. Вярно е, честна дума.
— Ти… ти си… Значи имаш любовна история? Невъзможно. Едмънд Боуфърт е нейният човек. Това е известно на всички.
— Taw, Maredydd, paid a siarad Saesneg — опита се Оуен да накара братовчед си да замълчи. — Не говори английски, за бога, и не толкова високо, хората ще те чуят, а никой не бива да узнае! Никой!
Маредид следеше изражението по лицето на своя братовчед.
— Всемогъщи боже! — възкликна той поразен. — Значи е истина. Наистина трябва да остане в тайна. Откога е това?
Оуен избута Маредид в един сравнително спокоен ъгъл на салона и го натисна да седне на първата пейка. Братовчед му клатеше напред-назад глава, сякаш някой го беше халосал с нещо тежко.
— Добре ли си, човече?
Приятелят му Уил Симпкин се бе запътил към бара и спря изненадан от вида на Маредид.
— Да, добре е, Уил. Нищо му няма — побърза да се обади Оуен. — Чу нещо изненадващо преди малко. Ще му мине всеки момент.
— Щом казваш. — Уил сви рамене и отмина.
— Нещо ли? Това е най-поразителната новина, която някога съм чувал. Ти и кралицата!
— Fia’r Frenhines (аз и кралицата — уелски) — настояваше Оуен. — Моля те, Маред, не говори на английски. Някой ще те чуе и тогава котката ще изскочи безвъзвратно от чувала.
— Котка, и то каква! — промълви Маредид, когато кръвта започна да се връща в главата му. — Кога е започнало всичко това? Добре… — вдигна ръка, за да накара братовчед си да замълчи и повтори на родния им език: — Ers pryd mae hyn wedi body n mynd 'malaen?
Поуспокоен, че е успял най-сетне да убеди Марeдид, че темата е твърде деликатна и е най-добре да говоря уeлски, Оуен задоволи любопитството му и разказа историята от самото начало. Не пропусна нищо — от момента, в който двамата изпитали привличане, което се опитали да потиснат, до пътуването им до Уелс и раждането на малката Тасинда.
— Тасинда ли? Що за име е това?
— Така пожела Катрин.
— Катрин! — Маредид отново започна да клати глава. — Не мога да повярвам, че наричаш кралицата с малкото й име. А що се отнася до това да споделяш леглото й… Споделяш го, нали? Искам да кажа, че не я притискаш до стената при първа възможност?
Ноздрите на Оуен се разшириха гневно и внезапно му се прииска да удари един в носа на Маредид, но успя да се въздържи.
— Не, Маред. Тя не е такава и да, споделям леглото й, когато имаме тази възможност. За съжаление не толкова често, колкото ни се иска.
— Божичко, чух достатъчно. Знаеш какво имам предвид, нали? Като нищо ще ти отрежат главата, ако научат.
— О, да — съгласи се Оуен. — Известно ми е. Затова трябва да ми обещаеш, че на никого няма да казваш. Дори на Ема.
— Ясно, дори и на Ема — закима Маредид. Очевидно промени решението си да си върви и остана в кръчмата притихнал до края на вечерта. Щом погледнеше Оуен, започваше да клати глава недоумяващо. Щеше да му е нужно много, много време, докато свикне с идеята, че кралицата е любовница на братовчед му.
* * *
— Ваше Величество, — Гиймот отвори вратата на стаята на Катрин. — Свещеникът със странното име е тук. Би искал да ви види, ако е удобно.