(Дали това щеше да е за добро, или за лошо, разбира се, е друг въпрос. С предотвратяването на войната биха се избегнали много жертви и ужаси, бомбардировките на много японски градове и в крайна сметка първото използване на ядрено оръжие; от друга страна обаче, не бива да забравяме, че именно войната е довела до американската окупация на Япония и налагането на демократичните идеи и устройство, довели до разцвета на японската култура и икономика. Това никога нямаше да стане възможно под управлението на военния елит. За щастие ние нямаме власт да върнем колелото на историята, защото тогава бихме били изправени пред тежък избор.)
Замисълът ми бе някой (отначало мислех да е Ендър) да се прехвърля от свят на свят в търсене източника на властта в Междузвездния конгрес. Кого трябваше да накара да промени вижданията си, за да убеди Конгреса да спре Лузитанската флотилия? Тъй като от самото начало бях повлиян от историята на Япония, реших, че японската култура на далечното бъдеще трябва да играе някаква роля в романа. Така Питър и Сиванму се озоваха на Божествен вятър.
Друга линия на сюжета също ме насочи към Япония. Случайно гостувах на едни близки приятели в Юта, Ван и Елизабет Гесел, наскоро след като Ван, преподавател по японски език в университета „Бригам Йънг“, се беше сдобил с компактдиск на Хикари Ое. Ван ми го пусна — запленяваща, майсторска, изразна музика в съгласие със западната математическа традиция — и ми разказа за композитора. Хикари Ое страда от мозъчно увреждане и забавено умствено развитие; в областта на музиката обаче той е безкрайно надарен. Баща му, Кензабуро Ое, наскоро получи Нобелова награда за литература; и макар да е написал много неща, най-значимите му произведения (които със сигурност са му спечелили наградата) са тези, в които описва отношенията си с увредения си син, болката от нещастието и радостта от разкриването на истинската природа на детето, а също и на родителите, обсипващи го с любов.
Аз веднага почувствах Кензабуро Ое изключително близък, не защото моите творби до голяма степен напомнят неговите, а понеже и аз имам дете с мозъчно увреждане и съм преминал по същия път на справяне с нещастието в живота ми. Също като Кензабуро Ое аз не спирам да описвам увреденото си дете в произведенията си; то се появява отново и отново. Точно тази близост с Ое обаче ме накара да избягвам творбите му, защото се боях, че ще открия идеи за тези деца, които не споделям, и това ще ме нарани или ядоса; или че идеите му ще са толкова истински и завършени, че ще бъда принуден да замлъкна, тъй като няма да има какво да добавя. (Този страх не е неоснователен. Бях сключил с издателя си договор за книга със заглавие „Genesis“, когато прочетох „Ancient of Days“ на Майкъл Бишоп. Макар че сюжетите нямаха почти нищо общо освен това, че описваха премеждията на първобитни хора, попаднали в съвременното общество, идеите на Бишоп бяха толкова завършени и толкова истински, че се наложи да анулирам договора; написването на книгата стана невъзможно и вероятно никога няма да се осъществи.)
По-късно, след като написах първите три глави на тази книга, случайно се отбих в книжарницата „Нюз анд Повълс“ в Грийнсбъро, Северна Каролина, и там попаднах на една-единствена бройка на едно тънко книжле, наречено „Япония, тайнственото и аз“. Авторът бе Кензабуро Ое. Аз не го бях търсил, той сам ме намери. Купих си тази книжка; занесох я у дома.
Държах я неотворена на нощната си масичка два дена. Сетне дойде безсънната нощ, когато трябваше да започна четвърта глава, тази, в която Питър и Сиванму за пръв път се сблъскват с японската култура па планетата Божествен вятър (в град на име Нагоя, защото точно в този японски град брат ми Ръсъл отиде като мисионер през седемдесетте). Погледът ми попадна върху книгата на Ое и аз я взех, отворих я и зачетох първата страница. Отначало Ое описва дълготрайната си връзка със Скандинавия, от времето, когато като дете чел преводи (или по-скоро японски преразкази) на серия скандинавски разкази за някой си Пиле.