Выбрать главу

— Много лошо, защото съм сигурен, че си страхотна във виртуалния секс.

— Най-добрата. Те замълчаха.

Едва когато наближиха къщата на Якт, нова постройка в покрайнините на Милагре, Джейн отново заговори:

— Не забравяй, Миро, че независимо какво прави Ендър със собственото си тяло, когато младата Валънтайн заговори, всъщност чуваме пак Ендъровата аюа.

— Същото е с Питър. Ето най-интересното. Нека просто да кажем, че младата Вал, тази сладурана, всъщност не олицетворява съвършената представа за нищо. Ендър може да я контролира, но тя не е Ендър.

— Неговите превъплъщения просто са прекалено много. И моите очевидно също, поне според Междузвездния конгрес.

— Всички сме прекалено много, но никога достатъчно. Пристигнаха. Миро и младата Вал бяха поканени вътре.

Хапнаха малко и заспаха веднага щом положиха глави на възглавниците. През нощта Миро дочу гласове, защото не спа добре — не му беше удобно на този мек дюшек и може би се чувстваше гузен, че е зарязал задълженията си; като войник, който изпитва вина, задето е напуснал поста си.

* * *

Въпреки умората Миро не спа до късно. Събуди се, когато хоризонтът просветляваше, и както му беше навик, веднага се изправи и се отърси от последните остатъци от съня. Наметна се и излезе в коридора, за да потърси банята и да се облекчи. Чу гласове от кухнята. Или някой не беше лягал, или имаше и други ранобудници, увлечени в разговор, сякаш утрото не е най-мрачният час на отчаянието.

Спря пред вратата, готов да се прибере и да затвори, та гласовете да не се чуват в спалнята, когато позна гласа на младата Вал. Другият принадлежеше на старата Валънтайн. Той тръгна към кухнята и отново спря колебливо.

Двете Валънтайн седяха от двете страни на масата една срещу друга, без да се гледат. Гледаха през прозореца и пиеха от плодово-зеленчуковите напитки на старата Валънтайн.

— Искаш ли една чаша. Миро? — понита старата Валънтайн, без да извръща очи към него.

— Дори с пистолет не можеш да ме накараш да пия това. Не исках да ви прекъсвам.

— Добре.

Младата Вал продължаваше да мълчи. Миро влезе, отиде при мивката и си наля чаша вода; изпи я на един дъх.

— Казах ти, че Миро е станал до тоалетната — отбеляза старата Валънтайн. — Никой не се налива с толкова вода като това момче.

Миро се подсмихна, но не чу младата Вал да се смее.

— Аз май ви преча на разговора — каза. — Ще ви оставя.

— Остани — настоя старата Валънтайн.

— Моля те — добави младата Вал.

— Молиш ли ме? — попита той и й се усмихна. Тя бутна най-близкия стол с крак:

— Сядай. С госпожата обсъждахме положението ни на двойници.

— Решихме — обясни старата Валънтайн, — че аз съм длъжна да умра първа.

— Напротив — възрази младата Вал, — решихме, че Джепето не е създал Пинокио, защото е искал истинско момче. Той през цялото време е искал една кукла. Тази история с истинското момче е само заради мързела на Джепето. Искал е куклата да продължава да танцува, просто го е мързяло да дърпа конците.

— Ако ти си Пинокио — досети се Миро, — значи Ендър…

— Брат ми не е искал да те създава — възрази старата Валънтайн. — И не желае да те управлява.

— Знам — прошепна младата Вал и изведнъж от очите й рукнаха сълзи.

Миро се пресегна и сложи ръка върху нейната, но тя се отдръпна. Не, не защото докосването му й беше неприятно — просто за да изтрие досадните сълзи.

— Знам, той ще пререже конците, ако може — каза тя. — Също както Миро преряза конците на старото си, сакато тяло.

Миро си го спомняше много ясно. В един момент седеше в космическия кораб срещу съвършения си образ, силен, млад и здрав; в следващия вече гледаше осакатения си, съсипан, мозъчно увреден двойник. И това омразно, нежелано тяло се беше разпаднало на прах и бе изчезнало.

— Не мисля, че той те мрази, както аз мразех старото си същество — отбеляза Миро.

— Няма нужда да ме мрази. Не омразата бе онова, което уби старото ти тяло.

Младата Вал отбягваше погледа му. Във всичките им часове на изучаване на други светове те никога не бяха разговаряли на толкова лични теми. Тя така и не беше посмяла да обсъжда момента на сътворяването им.

— Мразил си старото си тяло, докато си бил в него, но щом се пренесе в новото, просто си престанал да му обръщаш внимание. То вече не беше част от теб. Аюата ти вече нямаше никакви отговорности към него. И след като няма какво да го поддържа — хоп, няма го мошеника.