„Тя не е просто тяло, егоцентричен стар унищожител на планети! Тя не е стар костюм, който можеш да хвърлиш, защото не ти става или вече не е на мода!“
Сетне обаче гневът му се стопи и той си даде сметка, че сам е направил същото със старото си тяло. Беше го хвърлил, без дори да се замисля.
И идеята му се стори интригуваща. Джейн. Възможно ли беше? Ако можеше аюата й да се всели някак си в младата Вал, щеше ли човешкото тяло да й е достатъчно, за да оцелее, когато Междузвездният конгрес изключи компютрите си?
— Ама че сте бавноразвиващи се вие двамата — обади се Джейн в ухото му. — Аз отдавна обсъждам с Царицата на кошера и Човек как може да се постигне това — да се вкара една аюа в някое тяло. Цариците на кошери вече са го правили веднъж, когато ме създаваха. Тогава обаче не са взели точно определена аюа. Взели са първата, която се е отзовала. Това си личи. Доста съм своенравна.
Миро тръгна мълчаливо към портата на манастирския двор.
— О, да, забравяме чувствата ти към младата Вал. Ти никак не харесваш идеята, че като я обичаш, всъщност, в известен смисъл, обичаш Ендър. Ако аз се вселя в нея обаче, ако заема тялото й, ще бъде ли тя същата жена, в която си влюбен? Ще се запази ли нещо от нея? Няма ли това да е убийство?
— О, млъквай! — сряза я гласно Миро. Жената на входа го изгледа изненадано.
— Не говоря на вас — каза той, — но това не означава, че идеята не е добра.
Усещаше погледа й, докато се спускаше по криволичещата пътека по хълма към Милагре. Време беше да се връща на кораба. Вал го чакаше. Която и да беше тя.
„Какво изпитва Ендър към мама, та й е толкова верен, толкова търпелив — това ли чувствам аз към Вал? О, не, това не е чувство, нали? Това е стремеж. Решение, което не можеш да промениш. Мога ли да изпитвам същото и към друга жена, към друг човек? Да се отдам изцяло на някого?“
Той си спомни Уанда и изведнъж го изпълни чувство на жестока загуба.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
АЗ СЪМ ЧОВЕК НА СЪВЪРШЕНАТА ПРОСТОТА!
Когато бях дете, мислех,
че боговете остават разочаровани,
когато се разсея с нещо
и прекъсна проследяването на някоя жилка
в дървесината на дъските.
Сега знам, че боговете очакват такива прекъсвания, защото знаят колко често се проваляме. Успехът ни е това, което ги изненадва.
Питър и Сиванму излязоха в света Божествен вятър на втория ден. Нямаха проблеми с езика. Божествен вятър бе Стара колония, населена с първата вълна изселници от Земята. Първоначално била изостанала като Път, придържала се към древни традиции, но традициите на Божествен вятър бяха японски и затова допускаха възможността за радикална промяна. Едва триста години след основаването си тя се превърнала от робуващ на стари ритуали шогунат в космополитен център на търговия, индустрия и философия. Японците на Божествен вятър се гордееха, че приемат гости от целия свят. Все още на много места децата говореха Само японски, преди да тръгнат на училище. Всички възрастни на планетата обаче говореха перфектно Старк, а най-висшето съсловие го владееше с изненадващо съвършенство и финес. Както е казал Мил Фиорели в най-известната си книга, „Наблюдения на далечни светове с невъоръжено око“, Старк не е бил роден език на никого, докато не са го заговорили на Божествен вятър.
И така Питър и Сиванму прекосиха големия природен резерват, в който се беше приземил космическият им кораб, и излязоха в едно селище на дървари; заявиха, че Са се и губили в гората — без да се замислят за очевидния китайски акцент на Сиванму и светлата кожа и европеидните черти на Питър. Твърдяха, че са си загубили документите, но една проверка в компютърната система показа, че имат свидетелства за правоуправление на автомобил, издадени в Нагоя, и макар че Питър, изглежда, бе извършил няколко леки нарушения, иначе досиетата им бяха чисти. Той бе „независим учител по физика“, а Сиванму — „странстващ философ“; много уважавани професии, като се има предвид възрастта им и липсата на семейни връзки. В непринуден разговор („Един братовчед преподава древни езици в университета «Комацу» в Нагоя“) Джейн подсказваше на Питър подходящите реплики.
— Така и не мога да се добера до сградата Ое. Филолозите май съвсем са се отказали да говорят с физици. Смятат, че говорим само на езика на математиката. Сиванму казва, че ние, физиците, сме разбирали само езика на сънищата.
Сиванму нямаше кой да й суфлира, но от един странстващ философ може да се очаква да бъда вещ по всички те-, ми и да разговаря с лекота.