— Сигурно се чудиш — продължи Питър — как аз, отритнатият, лишен от всякаква любов, съм се появил.
— Нали вече каза — от съзнанието на Ендър.
— Най-яркият образ в ума па Миро беше този на по-младото му, по-здраво, по-силно тяло. За Ендър обаче най-значимите образи бяха образите на по-голямата му сестра Валънтайн и на по-големия му брат Питър. Не такива, каквито бяха тогава, защото брат му Питър отдавна е мъртъв, колкото до Валънтайн — тя е придружавала или следвала Ендър при всичките му митарства през космоса, затова още е жива, но остаряла колкото него. Зряла жена. Реална личност. По време на престоя в Отвъдното обаче той създаде нейно по-младо копие. Младата Валънтайн. Горката стара Валънтайн! Тя не предполагаше колко е остаряла, докато не видя по-младото си копие, това съвършено същество, този ангел, обитавал извратения малък мозък на Ендър още от детството му. Трябва да призная, че тя е най-онеправданата жертва в тази драма. Да знаеш, че брат ти пази такъв идеализиран образ за теб, вместо да те обича такава, каквато си… е, можем да я разберем старата Валънтайн (тя мрази това прозвище, но сега всички мислят за нея по този начин, включително самата тя, бедното същество), личи си, че нервите й вече не издържат.
— Ама ако истинската Валънтайн е още жива, коя тогава е младата Валънтайн? — попита объркано Сиванму. — Коя е тя всъщност? Ти можеш да бъдеш Питър, защото той отдавна е мъртъв и никой не използва името му, но…
— Доста заплетено, а? Въпросът е там, че мъртъв или не, аз не мога да съм Питър Уигин. Както казах вече, аз не съм аз.
Той се облегна назад и се взря в тавана. Холограмата над компютъра се обърна и го погледна, без да е натиснал нито един клавиш.
— Джейн е с нас — отбеляза Сиванму.
— Джейн постоянно е с нас. Тя е шпионката на Ендър. Холограмата заговори:
— Ендър няма нужда от шпиони. Нуждае се от приятели. Поне от съюзници.
Питър се пресегна спокойно и изключи компютъра. Холограмата изчезна.
Това много смути Сиванму. Сякаш беше ударил дете. Или прислужница.
— Джейн е много благородно същество, за да се отнасяш с такова неуважение към нея.
— Джейн е компютърна програма с вирус в протоколите за самоличност.
Той бе в мрачно настроение, това момче, дошло, за да я вземе на кораба си и да я отведе завинаги от Път. Тя обаче разбра причината за лошото му настроение.
— Не е така само защото ти си толкова млад, а холограмите на Питър Уигин Хегемона са на зрял мъж.
— Кое не е как?
— Разликата във външния вид между теб и Хегемона.
— Каква е тогава?
— Той изглежда… доволен.
— Той е завзел света.
— Значи, когато направиш същото, и ти ще придобиеш този самодоволен вид, така ли?
— Предполагам. Това май е целта на живота ми. Мисията, с която ме е натоварил Ендър.
— Не ме лъжи. На брега на реката ми говори за ужасните неща, които съм сторила заради амбициите си. Признавам — бях амбициозна, отчаяно се стремях да се издигна от кошмарното си обществено положение. Знам как изглежда амбицията, знам как мирише. И сега надушвам такава миризма. Като мърша в горещ ден. Ти смърдиш.
— Амбицията? Воняла?
— Аз самата кипя от амбиция.
Той се усмихна. Сетне докосна малкия кристал в ухото си:
— Не забравяй, Джейн слуша. И предава на Ендър всичко.
Сиванму замълча, но не от смущение. Просто нямаше какво да каже и затова не казваше нищо.
— Значи аз съм амбициозен. Защото чака си ме е представял Ендър. Амбициозен, гаден, жесток.
— Да, ама ти нали не беше ти. Очите му проблеснаха гневно:
— Точно така, не съм. — Извърна поглед. — Извинявай, Джепето, но не мога да бъда истинско момче. Нямам душа.
Името, което спомена той, не й беше познато, но тя разбра думата „душа“.
— Като дете все са ме възпитавали да бъда слугиня по природа. Да нямам душа. Един ден откриха, че имам. Засега не ми е носила щастие.
— Не говоря за някакво религиозно понятие. Имам предвид аюата. Аз нямам такава. Виж какво стана със сакатото тяло на Миро, когато аюата му го изостави.
— Ти обаче не се разпадаш, значи трябва все пак да имаш аюа.
— Не аз я имам, а тя има мен. Аз още съществувам, защото аюата, чийто неустоим повик ме създаде, продължава да си ме представя. Продължава да се нуждае от мен, да ме контролира, да е моята воля.
— Ендър Уигин ли?
— Брат ми, моят създател, моят мъчител, моят бог, моята същност.
— Ами младата Валънтайн? И нея ли управлява така?
— Да, но той я обича. Гордее се с нея. Радва се, че я е създал. Мен ме мрази. Мрази ме, но въпреки това всички гадни неща, които правя или казвам, са по негова воля. Когато се държа най-отвратително, не забравяй, че просто изпълнявам волята па брат си.