— Как го помниш?
— Както е останало в предполагаемите ми спомени. Отстрани. Наблюдавам се как го извършвам с кръвожадно настървение. Всичките ми спомени преди момента на създаването ми при малкото пътуване на Ендър в Отвъдното, във всички тях се виждам през очите на страничен наблюдател. Много странно чувство, уверявам те.
— Как така?
— Сега изобщо не се виждам. Защото нямам самоличност. Аз не съм аз.
— Ама нали си спомняш! Имаш спомени. От този разговор например, вече си го запомнил. От мен. Трябва да имаш.
— Да. Запомнил съм те. И си спомням, че съм бил тук и съм те гледал. Само че зад очите ми не стои никакъв „аз“. Чувствам се уморен и глупав дори когато направя нещо изключително находчиво и умно.
Той се усмихна лъчезарно и сега Сиванму видя ясно разликата между Питър и холограмата на Хегемона. Беше точно както го казваше: очите на този Питър Уигин святкаха от вътрешен гняв. Той беше опасен. Виждаше се в изражението му. Когато го гледаш в очите, можеш да си представиш как планира да те убие.
— Аз не съм аз — повтори Питър.
— Казваш го, за да установиш някакъв контрол над себе си — предположи Сиванму, като в същото време бе сигурна, че е права. — това е своето заклинание, с което искаш да спреш да вършиш онова, което не желаеш Да вършиш.
Питър въздъхна и се наведе напред, опря глава върху компютъра, долепи ухо до студената пластмасова повърхност.
— Какво искаш? — попита тя със страх от онова, което можеше да чуе.
— Остави ме сам.
— Къде да отида? Този твой велик кораб има само едно помещение.
— Отвори вратата и излез навън.
— Да не искаш да ме убиеш? Да ме изхвърлиш в космоса, където ще замръзна, преди да имам време да се задуша.
Той се изправи и я погледна изненадано:
— Космос ли?
Неговото объркване я смути. Къде другаде можеха да се намират освен в космоса? Нали това правеха космическите кораби, летяха в космоса…
С изключение на този.
Той видя, че тя започва да разбира, и се разсмя:
— О, да, ти си най-умната. Затова направиха всички жители на Път с твоя интелект!
Тя не се поддаде на предизвикателството:
— Очаквах да има някакво чувство за движение. Или нещо по-особено. Преместили ли сме се някъде? Стигнахме ли вече?
— За един миг. Прехвърлихме се в Отвъдното и пак се върнахме в реалността на друго място, толкова бързо, че само компютър може да отчете времето на пътуването. Джейн го направи, преди да приключа разговора си с нея. Преди да заговорим с теб.
— Къде сме тогава? Какво има навън?
— Намираме се в някаква гора на планетата Божествен вятър. Въздухът може да се диша. Няма да замръзнеш. Навън е лято.
Тя се приближи до вратата и натисна дръжката за разхерметизиране. Вратата се отвори. В помещението навлезе слънчева светлина.
— Божествен вятър, чела съм за нея. Основана е като шинтоистка колония, както Път е трябвало да е даоистка. Древната японска религия в най-чист вид. Мисля обаче, че напоследък не е много чиста.
— Същественото е, че Ендър, Джейн и аз — доколкото мога да имам чувства, различни от Ендъровите — смятаме, че тук е центърът на властта на световете, управлявани от Конгреса. Тук са тези, които определят правилата на играта. Скритата власт.
— Значи смяташ да ги детронираш и да поемеш властта в свои ръце, така ли?
— Смятам да спра Лузитанската флотилия. Поемането на властта е малко по-назад в дневния ред. Лузитанската флотилия е, така да се каже, спешна задача. Имаме само няколко седмици, преди флотилията да използва „Докторчето“, ДМ устройството, и да превърне Лузитания в космическа прах. Междувременно, тъй като Ендър и всички останали очакват да се проваля, те строят такива корабчета като консервени кутии, за да евакуират колкото се може по-голяма част от населението на Лузитания — човеци, прасенца и бъгери — на други обитаеми, но още незаселени планети. Скъпата ми сестра Валънтайн — младата — и Миро — вече в новото си тяло — търсят нови светове с бясна скорост. Доста амбициозна задача. Всички залагат на моя — или по-скоро на нашия провал. Нека да ги разочароваме, какво ще кажеш?
— Да ги разочароваме ли?
— Като успеем. Нека да успеем. Да открием центъра на властта в човечеството и да убедим важните клечки да спрат флотилията, преди да е унищожила без нужда цял един свят.
Сиванму го изгледа подозрително. Да ги убедят да спрат флотилията? Това злобно, коравосърдечно хлапе? Как можеше той изобщо да убеди някого за нещо?