С Олга не беше така. Тя беше заела цялото му същество, беше парализирала способността му да работи. Павел заряза доктората, който така грижливо готвеше. Започна да забравя, че има лекции, че го чакат на съвети о консултации. Остави подчинените си в лабораторията да се оправят сами.
Ето я къщата. Олга държеше самостоятелна стая на първия етаж. Не беше влизал вътре, но предполагаше, че няма хазаи. Павел известно време стоя неподвижен, с ръце на волана и гледаше прозореца. От дъното на стаята идваше бледа светлина. Върху завесата се очертаваше силуетът на Олга. Обличаше се. Павел следеше с очи бързите й движения и постепенно забрави за всички свои съмнения. А може би наистина имаше рожден ден, може би това не беше само повод за среща.Когато реши, че тя е вече готова, той облече набързо сакото си, грабна букета и излезе, тръшкайки вратата. Превъртя ключа и тръгна към входа.
Олга беше с черна затворена рокля, която обаче недвусмислено подчертаваше формите й. Обстановката го изненада. Не очакваше една студентска квартира да бъде така добре обзаведена. Мебелите бяха евтини, но подбрани с вкус, както ги подбира човек, който смята дълго да живее на това място. Слабата светлина на нощната лампа правеше обстановката още по — уютна.
Тя постави цветята във вазата на масата и го погледна със синьото на очите си. Тези очи, за които толкова беше копнял, които винаги беше търсил в аудиторията. очите, заради които беше тук.
Павел понечи да каже нещо, но Олга сложи пръст на устните му.
— На моя рожден ден сме само трима! — пошепна тя и посочи най — тъмния ъгъл на стаята. — Нищо че спи. Няма да и пречим.
В полумрака на ъгъла Павел различи детска кошарка.
— Дъщеря ми! — поясни Олга.
Той известно време гледаше недоумяващо детето. После изведнъж в него се надигнаха всички онези чувства и съмнения. Развихриха се, покриха с мътилка очите му. Беше изигран, измамен! Поне да го беше предупредила. Той обича децата, желае деца, но иска да са негови, само негови…
Павел грабна сакото си и хукна навън. Ще я скъса наизпита… Или по — добре да я прехвърли в друга група. Само да е по — далече! А той ще довърши доктората си. Имат нужда от него в катедрата и в лабораторията. Толкова години е сам, свикнал е вече.
Осъзна се чак когато стигна до колата. Дърпаше като побъркан дръжката и се мъчеше да отвори заключената врата. Очите му бяха набъбнали и светът му се струваше неестествено размазан през напиращите сълзи.
Той стисна юмрук и го стовари върху купето на автомобила си. Миг след това из целия квартал се разнесе дрезгавият му глас:
— Ол — га — а… Обичам те!
Юмруците барабаняха по вечерната лъскавина на автомобила. И целият квартал, целият град, целият този суетен свят бе длъжен да разбере, че той, доцент Павел Пиргов, обича, обича…
От къщата му отговори детски плач.