Къщата определено е хубава. Наистина хубава. Не че е имение — просто обикновена двуетажна къща с малка веранда, водеща към входната врата — но е реновирана, красива, добре поддържана, а предният и задният двор са целите в зеленина.
Оставям кутията на земята, отивам до прозореца и надничам между щорите. Истински двор. Жилищната ситуация на майката на Коул невинаги е била прекрасна, така че е хубаво да знам, че той има чист и безопасен квартал, където може да дойде, когато има нужда. Чудя се защо се държи, все едно се нуждае някой да се грижи за него, когато винаги е имал тази къща на разположение. Какво се е случило между него и Пайк Лоусън?
Някой ден аз също ще имам такова жилище. Баща ми, за съжаление, ще си умре в онази каравана, в която отраснах.
Коул влиза в стаята, мята два куфара на леглото и веднага излиза обратно, като изважда телефона си по пътя.
— Мислиш ли, че баща ти би имал нещо против да използвам кухнята? — викам, докато го следвам извън стаята. — Купих продукти за бургери.
Той продължава да върви, но чувам задъхания му смях.
— Съмнявам се, че който и да било мъж, дори баща ми, би отказал на жена да използва кухнята му, за да му сготви, скъпа.
Да, разбира се. Хвърлям поглед към гърба му, докато той завива надясно към всекидневната и излиза навън. Аз продължавам направо към кухнята.
Преди ми харесваше да правя разни неща за Коул. Да го подкрепям повече, отколкото майка ми е подкрепяла баща ми. Да чистя къщата — или апартамента — и да виждам как ми се усмихва, когато направя живота му поне малко по-лесен или му осигуря онова, от което се нуждае. Но през последните няколко месеца отношенията ни станаха доста едностранчиви.
Все пак баща му прави доста за нас и готвенето няколко пъти в седмицата е част от уговорката, така че нямам проблем да се придържам към моята част от сделката. Е, нашата част от сделката, но Коул едва ли би готвил, така че ще му оставя градинската работа, за която баща му също заяви, че е негова отговорност.
Пайк Лоусън. Трябва да положа усилия, за да не се сещам за киното онази вечер. Още ми е трудно да осъзная цялата ситуация.
Продължавам да мисля за клечката кибрит, забита в поничката, и за окуражителната му реч как трябва да правя нещата, които искам. Част от мен обаче усеща, че казваше онези неща и на себе си. В тона му се четеше опит и може би малко разочарование, така че ми се ще да науча повече за него. Например какъв е бил като млад баща.
А аз си мислех, че е готин. И какво от това? Мисля, че и Крие Хемсуърт е готин. И Райън Гослинг, Том Харди, Хенри Кавил, Джейсън Момоа, братята Уинчестър… Не е като да съм имала сексуални мисли, за бога. Няма нужда да бъде неловко.
Не може да бъде. Аз съм със сина му.
Отивам до един от столовете край кухненската маса, изваждам телефона от чантата си и пускам приложението, което веднага започва да изпълнява Момичето на Джеси оттам, откъдето го спрях след тичането си тази сутрин. Оглеждам кухнята и хвърлям кратък поглед назад към всекидневната, за да се уверя, че вещите ни не се търкалят наоколо. Не искам да притесняваме баща му повече, отколкото е необходимо.
Приближавам се до хладилника и прокарвам ръка по плота в средата на кухнята, когато го подминавам. Докато останалите плотове са от жълто-кафяв гранит с черни акценти, този е направен от касапски блок. Гладкото дърво е топло под върховете на пръстите ми, но не усещам никакви бразди от рязане. Цялата кухня изглежда наскоро ремонтирана, така че може би не е използвал много дъската за рязане. Или пък не си пада по готвенето.
Практични бронзови метални лампи висят над блока и аз се завъртам леко, преди да се върна при хладилника, смеейки се тихо. Хубаво е да можеш да се движиш, без да се блъскаш в мебели и вещи. Единственото нещо, от което се нуждае тази кухня, за да премина от впечатлено кимане към веене като пред припадък, са задни панели. Задните панели са секси.
Бъркам в хладилника и изваждам телешката кайма, маслото и моцарелата, затварям вратичката с крак, после се обръщам и оставям всичко върху централния плот. Вземам двете глави лук, които оставих по-рано на плота, и започвам да клатя глава в такт с музиката, плъзгам се и се люлея, докато хващам един касапски нож от блока и започвам да ги кълцам на тънки резени.