Музиката в ушите ми се усилва, косъмчетата на ръцете ми настръхват и усещам прилив на енергия в краката си, защото искам да танцувам, но няма да си го позволя. Надявам се Пайк Лоусън да няма нищо против осемдесетарска музика в къщата си от време на време. В киното не спомена, че не я хареса, но също така и не предполагаше, че ще живеем при него.
Задоволявам се с това да се правя, че пея, и да куфея, докато оформям с ръце пет големи кюфтета, и започвам да ги слагам в чистия тиган, вече нагрят и покрит с разтопено масло.
Бедрата ми се люлеят наляво-надясно, когато усещам гъделичкане, проправящо си път към кръста ми. Подскачам и сърцето ми също прескача в гърдите ми, а в гърлото ми се настанява въздишка.
Обръщам се и виждам, че зад мен стои сестра ми.
— Кам! — изскимтявам.
— Пипнах те — дразни ме тя, хили се от ухо до ухо и отново ме ръгва в ребрата.
Спирам музиката на пауза.
— Как влезе? Не съм чула звънеца.
Тя заобикаля централния плот, сяда на един от високите столове и си взема лучено кръгче.
— Разминах се с Коул навън — обяснява. — Той ми каза направо да влизам.
Проточвам врат, надничам през прозореца и го виждам заедно с двама свои приятели да обикалят около стария фолксваген на баба ми, който бащата на Коул плати да довлекат дотук, тъй като в момента не върви. Не можех да го оставя на паркинга пред апартамента, а Коул, изглежда, най-накрая смята да изпълни обещанието си да го поправи, така че най-сетне ще имам кола.
Цвърченето на месото в тигана стига до ушите ми и аз се завъртам, за да обърна бургерите. Пръскащата мазнина ме уцелва по ръката и потрепвам от опарването.
Знам, че Кам е дошла да ме нагледа. Стари навици и така нататък.
Сестра ми е само с четири години по-голяма, но тя беше майката, която майка ми не можа да бъде, защото не се задържа достатъчно наоколо. Останах в онзи парк за каравани, докато не завърших училище, но Кам се изнесе, когато беше на шестнайсет, и оттогава е самостоятелна. Само тя и синът ѝ.
Поглеждам към часовника и виждам, че минава пет. Племенникът ми сигурно вече е с детегледачката си, а сестра ми отива на работа.
— Е, къде е бащата? — пита ме тя.
— Все още на работа, предполагам.
Но ще се върне скоро. Премествам бургерите от тигана в чинията и изваждам питките от пакета.
— Добре ли се държи? — пита тя, а гласът ѝ звучи колебливо.
Обърната съм с гръб към нея, така че не може да види раздразнението ми. Сестра ми е жена, която не говори със заобикалки. Фактът, че внимава за тона си, показва, че вероятно си мисли неща, които не искам да чувам. Като например защо, по дяволите, не приемам по-добре платената работа, която шефът ѝ ми предложи миналата есен, за да остана в апартамента си?
— Изглежда свестен. — Кимвам и я поглеждам. — Малко тих според мен.
— Ти също си тиха.
Ухилвам ѝ се и я поправям:
— Аз съм сериозна. Има разлика.
Тя се разкикотва и изправя гръб, дърпа надолу подгъва на белия си потник, под който ясно се очертава червеният ѝ дантелен сутиен.
— Предполагам, че все някой трябваше да е сериозен вкъщи.
Има предвид „в къщата, в която отраснахме“.
Тя отмята кестенявата си коса зад рамото си и аз виждам дългите сребърни обеци, които си подхождат с лъскавия ѝ грим, опушените очи и блестящите устни.
— Как е Килиян? — питам, спомнила си за племенника си.
— Непослушен както винаги — отговаря. Но след това млъква, като че ли се е сетила за нещо. — Не, почакай. Днес ми каза, че разправял на приятелите си, че съм му кака, когато отида да го взема от яслата. — Тя се засмива. — Лайненцето се срамува от мен. Но си помислих и „Еха, наистина ли му вярват?“. — Тя отново отмята театрално коса. — Имам предвид, че още изглеждам добре, нали?
— Само на двайсет и три си. — Слагам настърганата моцарела върху бургера, добавям още едно кюфте и също го покривам с моцарела. — Естествено, че изглеждаш добре.
— Мхм. — Тя щраква с пръсти. — Трябва да изкарвам пари, докато мога.
Поглеждам в очите ѝ само за миг, но той е достатъчен, за да забележа леката горчивина в закачката ѝ. Начинът, по който изглежда, обърканата ѝ усмивка, като че ли се извинява, и примигването, запълващо тишината, докато неловките ѝ думи висят във въздуха.
И начинът, по който подръпва подгъва на потника, за да покрие колкото може повече от корема си в присъствието на сестричката си.
Сестра ми мрази работата си, но повече обича парите, които изкарва.
Най-накрая връща вниманието си към мен, а тонът ѝ е почти обвинителен:
— Е, какво правиш, между другото?