— Вечеря.
Тя поклаща глава и завърта очи.
— Значи не само не зарязваш мъжа, с когото си, ами сега прислужваш и на още един?
Слагам две лучени кръгчета на първия двоен чийзбургер и го покривам с питката.
— Не му прислужвам.
— Напротив, прислужваш му.
Поглеждам я кръвнишки.
— Живеем тук, в този страхотен квартал, при това, да ти обърна внимание, без да плащаме наем. Най-малкото, което мога да направя, е да се придържам към нашата част от сделката. Трябва да чистим и понякога да готвим. Това е всичко.
Дясната ѝ вежда се вдига строго и тя кръстосва ръце на гърдите си, за да ми покаже, че не ми вярва. О, за бога. Наистина смятам, че получаваме повече от сделката с Пайк Лоусън, отколкото получава той. Климатик, кабелна телевизия, безжичен интернет, стая гардероб…
Протягам се над плота, дърпам щорите и викам, за да ми се махне от главата:
— Той има басейн, Кам! Хайде стига.
Очите ѝ се разширяват.
— Сериозно?
Тя скача от стола, притичва и поглежда към задния двор. Басейнът е идеален. С форма на пясъчен часовник, многоцветните плочки около него са в средиземноморски стил и има стълби с мозаечен под, по които се влиза вътре. Бащата на Коул сигурно все още го довършва, защото в далечния му край са разположени цветни лехи без цветя и чучури на миниводопади, които все още не работят. Наоколо са пръснати маси и столове, а в останалата част от затревения заден двор са разположени различни градински мебели, но без да са подредени по какъвто и да било забележим начин. Вдясно лежи голям чадър, точно до маркуча, а скарата за барбекю е вляво, покрита с брезент.
Сестра ми кимва одобрително.
— Това е хубаво. Родена си да живееш в такава къща.
— Кой не е? — отвръщам. Би трябвало всички да са такива късметлии.
Въпреки че все още се чувствам не на мястото си тук. Но ме е грижа за Коул и предпочитам да съм с него, отколкото в караваната на баща ми.
Довършвам бургерите, а тя се обръща, хваща се за плота с две ръце и се втренчва в мен.
— Сигурна ли си, че иска само малко чистене и готвене? — настоява. — Мъжете, независимо от възрастта си, са еднакви. Би трябвало да знам.
Би трябвало да млъкнеш. Мога да се грижа за себе си. Ако училищните гаджета и работата в бара не са ме научили на това досега…
Но тя отново проговаря, навлиза в личното ми пространство и ме спира.
— Чуй ме само за малко. — Тонът ѝ става строг. — Къщата е хубава, а кварталът — безопасен, и да, можеш да спестиш малко пари. Но не си длъжна да оставаш тук.
— Няма да се връщам при татко и Корин, ако това имаш предвид — отвръщам ѝ. — И не мога да остана при теб. Оценявам предложението ти, но не се виждам да седя на дивана, където ще преча на всички, и да уча с четиригодишно наоколо, което просто се радва на детството си в собствената си къща.
Имам летен курс в четвъртък, така че се нуждая от малко място, където да работя.
— Нямах предвид това — отвръща бързо тя. — Можеше да останеш в апартамента. Можеше да си го позволиш.
Отварям уста, но отново я затварям и се обръщам да пъхна бургерите във фурната за няколко минути.
Писна ми от този спор. Кога ще се откаже?
— Не мога, разбираш ли? — казвам ѝ. — Не искам. Харесвам си работата и не искам да работя там, където работиш ти.
— Разбира се, че не искаш. — Тя ме поглежда отегчено. — Под достойнство ти е, нали?
— Нямах предвид това.
Сестра ми не е паднала в очите ми заради работата си. Все пак храни и облича хлапето си. Преглътна гордостта си и направи онова, което трябваше, заради което я обичам. Но — никога не бих ѝ го казала в лицето — това не е кариера, която самата тя би избрала за себе си, ако имаше други възможности.
А на мен все още не са ми свършили възможностите.
Кам танцува в „Куката“ откакто стана на осемнайсет. В началото беше просто временна работа, за да компенсира това, че гаджето я напусна, и за да издържа сина им. Но беше твърде трудно да тича между колежа и детето си, затова накрая спря да учи. Планът беше да се върне, когато Килиян започне да ходи на детска градина, а това ще се случи всеки момент, но не мисля, че планира да напусне работа скоро. Свикнала е с парите.
А преди почти година шефът ѝ ми предложи позиция като барманка там и оттогава тя ме тормози да я приема. Все пак ще мога да изкарвам достатъчно, за да се издържам, и вероятно няма да ми се налага да вземам толкова много студентски заеми. Само няколко години, каза ми. И после се отървавам.
Само че знам, че барманството е работата, чрез която шефът ѝ привлича момичетата, и после започва да ги навива да танцуват на сцената.