Кам тръгва да излиза от кухнята и аз я следвам в пералното помещение.
Когато се скрива от линията на погледа му, се обръща и изрича само с устни „О, боже“ с палав блясък в широко отворените си очи.
Стискам челюст и завъртам брадичка, за да я накарам да си върви. Сега ще виси тук през ден, за да флиртува с него.
Чувам как Пайк отваря една от фурните зад мен и се обръщам.
— Направих вечеря — казвам му. — За трима ни. Нали няма проблем?
Той затваря фурната, виждам леко облекчение на лицето му.
— Аха, страхотно. — Въздиша. — Благодаря ти. Умирам от глад.
— Само още петнайсет минути.
Той отваря хладилника и си взема „Корона“, отваря я с отварачката, закована под централния плот, и я издърпва оттам, а капачката пада в боклука.
— Значи имам достатъчно време да взема душ — отговаря и поглежда надолу към нас. — Извинете ме.
И излиза от кухнята с бутилка, висяща от ръката му, като се разминава с горния праг на вратата само на петнайсетина сантиметра. Замълчавам, отново осъзнала колко е висок. Къщата също е доста висока, но би било невъзможно да не го забележа, когато влезе в някоя стая.
— Сега разбирам — шепне Кам в ухото ми, за да ме провокира. — А пък аз се бях закахърила, че някакъв потен дебел дъртак ще ти пуска аванси.
— Млъкни. — Затварям очи с раздразнение.
Чувам задната врата да се отваря и веселия глас на сестра ми, която ме дразни:
— Грижи се за мъжете си.
Обръщам се да затръшна вратата в лицето ѝ, но тя изпищява и я затваря след себе си, преди да се опомня.
— О, обаче аз не обичам лук.
Застивам при думите на Пайк и се втренчвам в барбекю соса, излят върху моите лучени шедьоври. Направо са като за публикация в „Инстаграм“. Ако махна прекрасния златист лук, ще се превърнат в обикновен провал от „Пинтерест“.
— Защо не пробвате? — предлагам с плаха усмивка. — Ще ви хареса. Обещавам.
От опит знам, че мъжете биха изяли всичко, което се намира пред тях.
Той, изглежда, го обмисля известно време, после затваря хладилника и среща погледа ми. Изражението му се смекчава.
— Добре.
Вероятно усеща, че ми го дължи, защото съм направила вечеря, така че го приемам. Слагам обратно питката отгоре и му подавам чинията, а той я занася до един от високите столове и отхапва, преди дори да седне. Поглеждам през рамо. Челюстта му спира да се движи, той примигва няколко пъти, а мускулите на бузите му се свиват. След това чувам стон.
Обръщам се обратно към печката, за да не забележи усмивката ми.
— Всъщност е хубав — казва ми. — Даже много.
Само кимвам в отговор, но усещам лека гордост.
— Когато ядеш евтина храна, докато растеш — му казвам, — намираш начини да я направиш малко по-вкусна.
В продължение на няколко секунди не казва нищо, но накрая отвръща:
— Аха.
Не съм сигурна дали това означава, че просто ме слуша внимателно, или че е съгласен с мен. Ако е научил фамилията ми, вероятно знае кой е баща ми. Всички в града познават Чип Хадли, така че може би е разбрал как съм живяла.
Обаче аз не знам много за семейството на Коул, нито дали винаги са живели тук. Пайк Лоусън не е заможен, но определено не е беден, поне ако съдя по къщата му.
— Много е хубав. Наистина — казва отново.
— Благодаря. — Обръщам се и слагам чиния върху плота, перпендикулярно на мястото му, за Коул и една точно до нея за мен.
Замълчаваме и аз се чудя дали той също се чувства неловко. Говорихме си толкова непринудено онази вечер, когато не се познавахме, но сега е различно.
Чувам движение във всекидневната, поглеждам натам и виждам как Коул влиза в кухнята. Усмихвам се. Цялата му риза вече е омазана с грес, а под устната му също има ивица. Гаджето ми може да се държи зле колкото си иска, но също така и да демонстрира изобилие от момчешки чар.
Коул взема хамбургера си от чинията с една ръка и слага някаква стара ръждива автомобилна част под мишница, накланяйки брадичка към мен.
— Здрасти, скъпа. Сега работим по фолксвагена ти. Нямаш нищо против да ям навън, нали?
Зяпвам го.
Той сериозно ли? Местя поглед между него и баща му.
— Нямам — отговарям тихо, като се старая да кажа повече с очите си. Не искам да се храня сама с Пайк.
— Хайде де. — Коул накланя глава, опитва се да ме омае с игривото си изражение. — Не мога да зарежа другите отвън. Може да дойдеш да седнеш навън при нас.
Много благодаря. Обръщам се към хладилника и измъквам каната с лимонада. Би било грубо да изляза така. Баща му не ни е дойна крава. Би било добре да положа усилия да го опозная.