Пайк иска да се ожени за мен?
Изхлипвам леко, завладяна от емоция.
— Бъзикаш ли се с мен? — извиквам. — Цялата съм покрита с кал!
Защо го прави сега? Когато имаше стотици вечери и закуски в леглото през последната година, по време на които бях хубава и чиста?
Гърдите му се тресат от смях зад мен и той обвива кръста ми с ръце.
— Красива си.
Потърквам големия камък с палец. Истински е. Всичко това е истинско.
— Планирам го отдавна — казва. — Сигурно би си по мислила, че ще знам какво бих искал да кажа или да направя, но точно сега нямам никаква представа. — Дъхът му пада върху косата ми, докато шепне. — Предполагам, че трябваше да падна на коляно, а?
— Не, не ме пускай. — Гласът ми трепери.
Преглъщам твърдата буца в гърлото си, изваждам пръстена и оставям кутийката, за да го пробвам. Хладната халка ми приляга идеално, аз хващам ръката му и я слагам отново на дръжката, а отгоре поставям моята.
Когато преплитам ръка с неговата, на нея още няма пръстен.
Но ще има.
Сърцето ми тупти, сякаш гърдите ми вече не могат да го удържат, безмълвна съм. Определено ме изненада. Не мога да повярвам, че го е направил, без дори да намекне какво планира.
Взирам се в сплетените ни ръце, облягам се назад върху него и вече очаквам с още по-голямо нетърпение онова, което предстои. Мисля, че част от мен — малка част — все още го чакаше. В едно тъмно кътче на ума ми се таеше страхът, че може все още да ме смята за твърде млада или пък че не съм готова за него и за тази стъпка, но той трябва да знае, че…
Аз съм щастлива всеки ден. Нищо не ме радва повече от него.
Няколко капки дъжд падат върху ръката ми, облаците над нас потъмняват и най-накрая си поемам дълбоко въздух.
— Е, ще кажеш ли „да“, или… — провлачва той.
Усмихвам се на лекия страх, който долавям в гласа му заради моето мълчание.
— Да. — Обръщам се и го целувам. — Правиш ме толкова щастлива. Обичам те.
Той притиска чело към моето.
— Обичам те толкова силно, че ме боли, скъпа.
Устата му отново се навежда към моята, той взема лицето ми в ръце, целува ме и дразни езика ми така, че го усещам навсякъде. Дишането ми се накъсва и тъкмо се каня да предложа да се преместим в пикапа, тъй като сме сами тук, когато дъждът се засилва и започва да удря тялото ми доста по-бързо.
Прекъсвам целувката и поглеждам нагоре, присвивам очи на дъжда към буреносните облаци над нас. Летните бури започват доста рано тази година.
Той слиза от бъгито, помага и на мен, после двамата се затичваме към пасажерската седалка на пикапа и той ми отваря вратата.
— Може ли да го направим днес? — питам, вземам чисто новия си, неупотребяван шлем и го оставям на пода.
— Да се оженим ли? — пита ме. — Май наистина не ти пука за сватбата, а?
Поглеждам към него и виждам, че ми се хили, докато съблича калната си риза и я хвърля в ремаркето на пикапа.
Стоя до отворената врата и свивам рамене. Докато растях, никога не ми е хрумвало, че трябва да се интересувам от някакво си тържество и официални дрехи. Докато другите млади жени мечтаят за сватбените цветове и роклите на шаферките си, аз просто исках нещата, които идват след това. Исках съпруга, децата, дома, който ухае на курабийки след училище, пикниците и екскурзиите…
Качвам се на стъпалото и тъкмо се каня да вляза в колата, когато той ме завърта и ме придърпва обратно към себе си. Падам върху голите му гърди, краката ми все още са върху стъпалото, и увивам ръце около врата му.
— На мен пък ми пука — признава и потрепва леко, като че ли за да се извини. — Аз също никога не съм се женил, нали знаеш? Много искам да те видя в рокля.
Как бих могла да му откажа? Кимвам и го целувам отново. Всъщност сигурно ще е забавно. Годежни снимки в калта? Да, моля.
— Мислех си за Мексико — казва ми, поглеждайки нагоре към мен. — На някой плаж на Морето на Кортес12, само аз, ти и няколко близки и приятели?
Усмихвам се.
— Да, по дяволите.
Звучи тъкмо като за нас. Тихо, уединено, идеално. И бих излъгала, ако кажа, че няма да се зарадвам да отида някъде, където не съм била никога. Рядко съм напускала града и идеята да си изкарам паспорт ме очарова също толкова много, колкото пазаруването на рокля, в която Пайк би си умрял да ме види.
Вече кипя от въодушевление, когато си представям погледа, който се надявам да видя на лицето му.
Той поглежда тихо нагоре към мен със сериозни очи.
— Ще искаш ли деца? — пита ме.
Сърцето ми подскача, защото знам, че темата е деликатна.
12
По-известно като Калифорнийски залив — част от водите на Тихия океан, оградена от полуостров Калифорния в Мексико. Включено е в списъка на природното и културно наследство на ЮНЕСКО. — Б.пр.