Тя се разсмива и се надига, плъзга крак върху тялото ми и после ме яхва.
— О, прекрасно.
Съблича тениската презглава и аз веднага докосвам корема ѝ, усещайки хълмчето, където се намира синът или дъщеря ми.
Джордан ми се усмихва самодоволно, накланя игриво глава и аз все още виждам онова момиче, което пълзеше по пода в киното, всеки път, щом я погледна. Тя ме заплени още тогава.
— Обичам те — казвам ѝ.
Тя се навежда над мен и ме поглежда в очите, а ръката ми се насочва към гърдата ѝ.
— О, почакай. — Надига се и се навежда над шкафчето, за да духне свещта.
— Не, остави я — изпъшквам и движа хълбоци, за да се приближа към нея. — Искам да те виждам.
Поглежда надолу към мен.
— Заключи ли вратата?
Правя физиономия.
— Мамка му.
Защо винаги забравям за това? През повече от половината от живота си съм имал деца.
— Не можем да им позволим да гледат, нали? — скарва ми се тя с усмивка.
После се навежда отново назад, затваря очи, замисля се за миг, отново ги отваря и внимателно духва свещта. В стаята притъмнява, остава само лунната светлина, която кара дъжда да блести върху стената, и виждам как фигурата на Джордан отново се надвесва над мен.
Стискам бедрата ѝ и усещам как се отърква в мен.
— Ще ми кажеш ли някога какво си пожелаваш? — питам.
Тя ме целува и прошепва срещу устните ми:
— Ако ти кажа, няма да се сбъдне.
Спуска се надолу по врата ми, аз извивам глава назад, затварям очи и ѝ се отдавам.
— Но мога да ти кажа — продължава и захапва леко челюстта ми, — че винаги си пожелавам едно и също и всеки път се сбъдва.
Благодаря ви, че прочетохте „Рожденичката“!
Много се забавлявах, докато пишех тази книга, и се надявам да ви е харесала.
Освен това благодаря на дългогодишните ми фенове, които очакват с нетърпение другите ми романи от поредиците Devil’s Night и Fall Away, че ми позволиха да направя това кратко отклонение. Много ви обичам!
Благодарности
Първо и винаги — на читателите. Толкова много от вас ме подкрепяха, споделяха вълнението си и показваха подкрепата си ден след ден и аз съм изключително благодарна за продължителния ентусиазъм и доверие. Благодаря ви.
„Рожденичката“ ми хрумна, докато пишех „Скривалището“, и просто не можах да забравя за нея. Бях обсебена от Пайк и Джордан, така че всъщност започнах да я пиша още преди да довърша „Скривалището“. За мен това е любовната ми история, която прилича най-много на любовна история, и наистина имах нужда да сменя атмосферата. Благодаря ви, че ми позволихте тази почивка между частите на поредицата.
Започвам отново да работя върху Kill Switch13 и планирам да издам скоро тази книга, но се надявам, че ще се зарадвате да чуете и че Дани, приятелката на Джордан от мотела Сините палми, също ще получи своя самостоятелен роман, слабо свързан с настоящата книга. Нейната история ще бъде озаглавена… изненадващо… Motel и можете да я очаквате през 2019 година.14
А сега останалите…
На семейството ми — съпруга ми и дъщеря ми, които трябваше да свикнат с откачения ми дневен режим, опаковките от бонбони и това, че се отплесвах всеки път, когато се замислях за някой разговор, обрат или сцена, които изскачаха в главата ми на масата за вечеря. Вие двамата определено трябва да понасяте доста неща, затова благодаря ви за търпението.
На Джейн Дистел, агента ми в литературна агенция Dystel, Goderich & Bourret LLC — няма никакъв шанс да се откажа от теб, така че си вързана за мен.
На читателската група PenDragons — вие сте моят дом във „Фейсбук“. Благодаря, че ме поддържахте и винаги бяхте положително настроени. Особено много благодаря на трудолюбивите администратори: Адриен Амброуз, Табита Ръсел, Тифани Райн, Кейти Андерсън и Лидия Котран.
На Вибека Кортни — моята инди редакторка, която сресва всичко, което ми хрумне, с финия гребен. Благодаря ти, че ме научи как да пиша и как да се изразявам директно.
На Киврин Уилсън — да живеят тихите момичета! Нашите умове са най-шумни.
На Миласи Мугноло — за това, че винаги когато чете, ми гласува доверието, от което се нуждая, и ми осигурява поне един човек, с когото да говоря, докато давам автографи.
На Лиса Пантано Кейн — ти ме предизвикваш с най-трудните въпроси.
На Джоди Библиофил — без каубои. Разбрах. Без пубисно окосмяване. Никога. Без презервативи. Е, понякога. Въртя очи — ееееее, опитах се. Благодаря, че четеше и ме подкрепяше, и благодаря за острото ти чувство за хумор и за това, че винаги ме караш да се усмихвам.