Лято е.
Звъни телефон и аз виждам как Пайк се протяга за мобилния си, оставен на плота.
— Здрасти — казва.
От другата страна на линията замърморва мъжки глас, но не мога да чуя думите му.
Пайк се изправя и занася чинията си до мивката с една ръка, докато държи телефона с другата, а аз си открадвам няколко погледа, докато е разсеян. Сещам се отново за задяванията на Кам за него, но тя не е права.
Пайк е истинска мистерия.
Видях снимки на Коул във всекидневната — бебешки и детски — но с изключение на това в къщата няма много неща, които да напомнят за баща му. Знам, че не е женен, но на масичката за кафе няма книги, които да разкриват интересите му, нито пък сувенири от ваканции, домашни любимци, изкуство, дрънкулки, списания или принадлежности, които да показват хобитата му, като например спорт, игри или музика… Домът е красив, но прилича на изложбена къща, където не живее истинско семейство.
— Не, имам нужда от още един багер и поне още сто торби цимент — казва Пайк на събеседника си, пъха телефона между рамото и ухото си и дърпа ръкавите си още по-нагоре, докато пуска водата.
Усмихвам се на себе си. Той мие съдовете. Без да го карат? Изпускам въздишка и се надигам от мястото си. Предполагам, че е защото живее сам. Кой друг би могъл да му ги измие?
Той се засмива на нещо, което събеседникът му казва, и поклаща глава, докато аз изхвърлям остатъците от чинията си в боклука.
— Кажи на онзи идиот, че знам, че не е болен — продължава да говори в слушалката, — и че ако не слезе от нея, която и да е тя, до сутринта, ще отида и сам ще го сваля. Искам да изпреварим разписанието.
Приближавам се до него и тихо оставям съдовете си на плота, преди да прибера лимонадата и сосовете обратно в хладилника.
— Аха, аха… — чувам го да казва, докато изплаква чиниите и ги подрежда в миялната. — Добре, ще се видим сутринта.
Пайк затваря и оставя телефона на плота, и аз му хвърлям още един бърз поглед.
— Работа? — питам го.
Той кимва, налива вода в една от чашите и я изплаква.
— Винаги. В момента строим офис сграда на магистрала двайсет и две, малко преди парка. — Поглежда ме. — Без значение колко планираш работата и бюджета, винаги има изненади, които те изкарват извън разписание, нали знаеш?
Магистрала двайсет и две. Същата, по която ходя на занятия в „Дорал“. Сигурно съм минавала покрай работното му място много пъти.
— Никога нищо не върви по план — отбелязвам замислено. — Дори на моята възраст вече го знам.
Той се разсмива, а ъгълчетата на устата му се извиват нагоре и той поглежда ухилен към мен.
— Точно.
Внезапно се замайвам, удря ме усещането за дежавю. За миг виждам отново мъжа от киното.
Примигвам и се опитвам да извърна поглед. Лешниковите му очи изглеждат по-зелени на светлината, идваща отгоре, косата му е изсъхнала след душа и внезапно вече прилича повече на по-голям брат на Коул, отколкото на баща му. Откъсвам очи от усмивката му и зървам за момент сухожилията на ръцете му, които се свиват, докато мие съдовете.
Вземам телефона си от плота и тръгвам да излизам, но изведнъж си припомням нещо.
— Ще ми дадете ли телефонния си номер? — Завъртам се назад, за да попитам. — В случай че възникне проблем в къщата, изгубя си ключа или нещо такова?
Той ме поглежда през рамо, с ръце все още във водата.
— А, да. — Затваря крана и взема хавлия, за да се подсуши. — Добра идея. Ето.
Хваща телефона си, отключва екрана и ми го подава.
— Тогава въведи и твоя.
Давам му телефона си и вземам неговия, записвам първото си име и номера си. Радвам се, че се сетих за това. Всичко може да се случи в къщата. Мазето може да се наводни, да доставят пратка, която не е за мен, да не успея да сготвя в някоя от вечерите, които се падат на мен и Коул, и да трябва да го предупредя… Това вече не е моят дом, където мога да вземам всички решения сама.
Връщам му телефона, той ми подава моя, но от него започва да свири музика и той поглежда пак към екрана му. Сигурно музикалното ми приложение е било включено и той е натиснал нещо, без да иска.
Мамка му.
Тръгва Бащинска фигура на Джордж Майкъл и той вдига вежди, когато започва неприличният припев.
Устата ми пресъхва, щом чувам текста.
Грабвам телефона от ръката му и го изключвам.
Той се засмива.
Страхотно.
След това се изправя и прочиства гърло: