Слизам надолу, а къщата проскърцва под тежестта ми, но когато стигам до първия етаж и се оглеждам, забелязвам, че лампите във всекидневната светят, а от кухнята се носи тиха музика.
Влизам и забелязвам, че Джордан седи в тъмното зад централния плот. Лаптопът ѝ е отворен пред нея, а тя сгрява ръцете си около чаша с кафе.
Колебая се за части от секундата, изненадан от това колко различна изглежда сега. Светлината от екрана кара очите ѝ да блестят, а от чашата пред лицето ѝ излиза пара. След това тя свива устни и подухва в опит да охлади напитката си, а няколко кичура от русата ѝ коса падат около лицето ѝ от рошавия кок на главата ѝ.
Лекият наклон на челюстта ѝ, дългите ѝ мигли, мекият връх на нослето ѝ и… Очите ми се спускат надолу, преди да успея да ги спра, и оглеждат безупречните ѝ загорели крака, открити, защото все още носи късите панталонки, с които спи. Ниско в корема ми се събира топлина и се обръщам, като подръпвам веждите си.
Не може да са на еднаква възраст. Моето хлапе все още е хлапе, а тя…
Също е хлапе, предполагам.
Просто е странно. Последния път, която видях негово гадже, момичето носеше брекети. Мисълта, че вече излиза с момичета, които биха били мой тип Навремето, е неприятна.
— Добро утро — казвам, когато я подминавам на път към кафе машината.
С ъгълчето на окото си виждам как вдига глава.
— А, здрасти. Добро утро и на теб.
Гласът ѝ е тих и пресипнал. Чувам как лаптопът ѝ се затваря, докато слагам капсула в кафе машината и термочаша отдолу. Поглеждам през рамо и виждам, че тя слиза тихо от високия стол и взема компютъра и тетрадката си.
— Няма нужда да се прибираш — казвам ѝ. — И без това тъкмо излизам.
Тя се усмихва стегнато, но не ме поглежда, докато пъха нещата си под мишница и отново хваща кафето си.
— Отдавна ли си тук? — питам я.
— Будя се лесно. — Тя най-накрая вдига поглед и се засмива на себе си. — Трудно ми е да спя, когато навън бушува гръмотевична буря.
Кимвам с разбиране. Същото е при мен с горещината. Климатикът трябва да е нагласен на осемнайсет градуса всяка вечер, за да мога да заспя. На върха на езика ми е да я попитам дали температурата снощи е представлявала проблем за нея, но няма смисъл. Нуждая се от сън и няма да я променя, а тя знае къде стоят допълнителните одеяла, ако ѝ потрябват.
Известно време стоим в тишина, най-накрая тя примигва и посочва печката зад мен.
— Има, ъм… боровинкови кексчета, ако си гладен — казва. — Купих ги от магазина, но са хубави.
Обръщам глава и виждам тава за кексчета, каквато не притежавам, върху печката, а всяка от чашките прелива от златистата коричка на печивото в нея. Протягам се и вземам едно, като скривам усмивката си. Е, значи все пак няма ароматни свещи, пораждащи фалшиви очаквания. Мисля, че я харесвам.
Тя се обръща и тръгва да излиза от стаята, но аз я извиквам:
— Можеш ли да събудиш бързо Коул, моля те? Дъждът ми прецаква разписанието на работа, а все още изливаме основите, така че се нуждая от помощта му за слагането на торби с пясък днес.
Тя ме поглежда любопитно през рамо.
— Основи?
— На сградата, която строим — пояснявам. — Не можем да работим днес в това време, но трябва да се погрижим мазето да не се наводни. Нуждая се от помощта на Коул.
Тя най-накрая разбира и объркването изчезва от лицето ѝ.
— Да. Разбира се. — Кимва и бързо излиза от стаята, а стъпките ѝ отекват по стълбите.
Ако още не беше будна, вероятно не бих се сетил да помоля Коул за помощ, но възможността да го попитам чрез нея, не е за изпускане. Ако го помоля аз, ще се ядоса. Но ако го попита тя, може би разговорът ще мине по-добре.
И освен това той знае, че това е част от уговорката. Двамата с Джордан чистят след себе си, участват в готвенето, вършат градинската работа и помагат с всичко друго, от което бих имал нужда. От своя страна аз плащам сметките, за да могат да спестят достатъчно, за да си стъпят на краката. Не искам твърде много от тях.
Затварям термочашата с капака ѝ и използвам още две капсули, за да напълня термоса, преди да занеса кафето до входната врата, където държа работните си ботуши. Сядам на пейката до вратата, оставям нещата си и се обувам, грабвам ключовете, изваждам черното си яке за дъжд от близкия гардероб и го нахлузвам.