Каси Едуардс
Рози след дъжд
ГЛАВА ПЪРВА
Аделаида, Австралия, 1864
Силното австралийско слънце се отделяше от прекрасните бели брегове, докато корабът бавно си проправяше път в пристанището на Аделаида. Тейла Дрейк, осиротяла на седемнайсет години, а сега осемнайсетгодишна, стоеше на палубата. Сърцето й биеше лудо при първата й среща с Австралия.
Почувства се разочарована, защото град Аделаида, крайна цел на пътуването й след напускане на Англия, изобщо не изглеждаше представително от тази удобна за наблюдаване позиция. Схлупени и изкривени складове бяха разхвърляни по брега. Небоядисани помещения, където съхраняваха стоките, бяха разпръснати сред лабиринта от гъсто населени улици, които се простираха на запад, задръстени с вагони, каруци и хора на коне. Момичето се успокои, когато погледът й се спря на тучна поляна край града, изпъстрена с диви цветя, прекосявана от стада овце, движещи се подобно на облаци.
По-нататък внушителна евкалиптова гора, която се издигаше на стотици стъпки височина, се открояваше на фона на назъбени жълточервени скали, в чиято сянка лежаха огромни равнини, покрити с проблясваща на светлината сива трева.
Бяха казали на Тейла, че съществува безплодна необработвана земя, наричана Шубраците. Хората трудно оцеляват в този район, но оттатък Шубраците се простираха златните полета. Мъжете на кораба развълнувано говореха за златото, скрито в земята сред суровата природа около връх Алегзандър. Бяха дошли авантюристи от всички кътчета на земята, втурнали се към австралийските полета за златото, което осигуряваше храна на мечтите им.
Докато корабът приближаваше пристана, Тейла погледна надолу към река Торънс. Южният бряг на Австралия се миеше от едно прозрачно чисто и хладно море, където тюлени се грееха на слънцето, кашалоти обикаляха и приказни пингвини лежаха на скали, гладко оформени от морските вълни. Но реката, която беше докарала кораба на осем мили от морето, не беше нито толкова чиста, нито толкова привлекателна. Погледът на Тейла попадна на черна върволица от плъхове, пробягващи по едно въже, което свързваше кея с един закотвен кораб. Едно движение във водата, точно под мястото, където тя стоеше, бързо отвлече погледа й от грозната гледка с плъховете. Едновременно заинтригувана и изплашена, тя наблюдаваше как перката на една акула чертаеше заплашителни кръгове при върха на кораба. Момичето беше чувало на борда на кораба, че тези риби идвали много близо до брега на Аделаида, заради отпадъците, хвърляни в реката. Беше чувала разказа за човека, който попаднал в това пристанище и една акула само с едно захапване го била разкъсала на половина. Тейла се сви от страх, когато акулата мина близо до кораба, а кръглите й сиви очи сякаш я забелязаха сред всички останали, които бяха на корабния парапет. Тя потрепера при мисълта, че рибата беше най-малко двайсет стъпки дълга, а отворените й широко челюсти разкриваха стотина остри зъби.
Вниманието на момичето се насочи към котвата, докато я спускаха във водата. То беше изморена и гладна, но сърцето й биеше лудо и очите й се взираха напред в тревожно очакване. Никога преди не е била толкова нетърпелива да стъпи на суша. Пътуването беше дълго и изтощително. Беше пропътувала повече от петнадесет хиляди мили за осем месеца и един ден, като беше оставила любимата си деветгодишна сестра Виада при чичо си Джеръми, докато се появи възможност да я вземе при себе си.
Внезапна паника изпълни Тейла, когато разбра, че не само тя е единствената нетърпелива да напусне този гнусен и окаян плавателен съд. Като се опитваха да напуснат кораба по-бързо, блъскайки се един друг, хората я притискаха от всички страни. Момичето се вкопчи в малкия куфар, който съдържаше оскъдните й принадлежности.
Беше усетила болка, тъй като я притискаха все по-силно към корабния парапет.
— Моля ви! — извика тя, изплашена, че може да я стъпчат. Опита се да отблъсне хората от себе си. — О, за бога, спрете! Махнете се от мен!
Нещо привлече погледа й обратно към водата и едно студено вцепенение се плъзна по тялото й. Тя осъзна каква е истинската причина за страха, който изпитваше. Блъскана от всички тия хора около нея, обхванати от силно опиянение, тя лесно би могла да се озове отвъд борда и да се превърне в една бърза закуска за акулата! Очите й проследиха движението на перката на рибата, която в момента мързеливо чертаеше осморки, сякаш очакваше една погрешна стъпка на някой от тази обезумяла тълпа хора. Колената на момичето омекнаха. Тейла гледаше отчаяно пътниците, които продължаваха да я бутат и блъскат. Те я притискаха все по-силно към парапета, а в дивия поглед на очите им се четеше силното желание да избягат от ужасния кораб.