— Имам няколко поръчки, които трябва да изпълня — отговори той.
Тейла скочи на крака.
— По-добре е да се върна в стаята си тогава — каза тя, но погледът й се спря върху коритото, където халатът й още плуваше във водата. — Но как? Нямам какво да облека. А се страхувам, че майка ти може да ме види как се промъквам по коридора, загърната само в едно одеяло.
Ян я настани отново на леглото и я успокои:
— Остани тук през нощта. Така е най-добре.
— Но майка ти?
— Възнамерявам сега да отида при нея да поговорим за пътуването й до Америка и да й кажа, че няма да я придружим — каза Ян. — Тук си на сигурно място, любов моя. След разговора ни, като изляза от стаята на майка ми, тя ще си помисли, че няма да се върна в своята стая веднага, така че няма да има повод да дойде тук за каквото и да е.
— А къде ще отидеш след това? — попита Тейла предпазливо, като намести една възглавница под главата си и се изтегна.
— Трябва да се срещна с един свещеник и да свърша още нещо, но това ще бъде изненада за теб — каза Ян и очите му заблестяха.
Тейла се подпря на лакът.
— Изненада! — възкликна тя. — О, Ян, каква е тя?
Ян се усмихна и натисна бравата.
— Скъпа, ако ти кажа сега, няма да бъде никаква изненада, нали?
Напусна стаята, като тихо затвори вратата зад себе си. Знаеше точно при кого отива — при този, който се опитваше да продаде корабите си, но до този момент безуспешно. Ян скоро щеше да облекчи финансовите му затруднения. В бъдеще той щеше да има жена и деца, за които ще трябва да се грижи, и трябваше да скъса със скитническия си безгрижен живот.
Но поне засега не искаше да се отказва от едно нещо. То не бе толкова вредно за бъдещия му семеен живот — корабите. Щеше да инвестира в кораби.
Щеше да се погрижи никой, който пътува с негов кораб от Англия до Австралия, да не пристига с ужасни истории за лошо отношение по време на пътуването. Неговите кораби щяха да бъдат луксозни лайнери.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Когато Тейла излезе от църквата, ярките слънчеви лъчи затанцуваха и проблясваха по златния й сватбен колан. В дясната си ръка държеше букет, а на лявата имаше красив пръстен и почти не й се вярваше, че току-що беше станала съпруга на мъжа, когото обожаваше. Беше наистина щастлива: намери си съпруг, когато обичаше с всяка фибра на тялото и разума си.
Ян беше нейната душа! Нейният въздух!
Една силна ръка я прегърна през кръста и тя погледна към Ян.
— Кажи ми, че не сънувам — прошепна Тейла и го погали по гладко избръснатото му с бронзов загар лице, като го гледаше право в тъмните очи. — Никога досега не съм подозирала, че човек може да изпитва такова чувство на спокойствие, на мир, каквото изпитвам сега. — Ян, чувствам се така, защото ги си до мен. Заради теб виждам бъдещето си изпълнено с любов, спокойно, без неприятности.
Ян погледна Тейла. Не я беше виждал досега толкова сияйна. Русите й коси се развяваха от лекия бриз, а в бледосинята рокля, която й беше купил за пътуването тази сутрин, точно преди сватбения ритуал, тя изглеждаше още по-красива. Кадифената материя прилягаше плътно по тялото и подчертаваше тънкото й кръстче, а моделът беше скроен така, че да разкрива идеалните линии на гърдите й. Стилът не беше подходящ за венчална церемония, но пък така тя щеше да се чувства по-удобно по време на пътуването.
Устните на Ян се разтегнаха в широка усмивка. Тейла още не знаеше на какъв кораб щяха да пътуват. Веднъж му беше говорила, че се страхува от пътуване с кораб, но тя не знаеше какъв комфорт може да има на един морски лайнер. Затова беше направил всичко необходимо тя да не се страхува повече от морски пътешествия.
— Скъпа, това не е сън — каза Ян и ръцете му обхванаха лицето й. — А скоро се надявам и всички твои мечти да се превърнат в реалност Веднъж да се срещнете с Виада и никога повече няма да се тревожиш за нищо. Всичко на този свят ще бъде добро и хубаво за теб!
Тейла тъжно сведе поглед.
— О, аз за момент бях забравила за сестра си — въздъхна и погледна нетърпеливо към Ян. — Но аз вярвам, Ян, че когато я откриели, всичко с нея ще е наред. Сигурно е, че Пол не е имал време да изпрати някого да й етери зло, нали?
— Скъпа, трябва да бъда искрен с теб за това — отвърна Ян, страхувайки се, че ако не е откровен, може да пристигнат с кораба след някой друг кораб, на който е пътувал някой от разбойниците на Пол и това може да се окаже фатално. — Трябва да бъдеш готова за всичко. Пол беше много злобен и отмъстителен тип. Имаше достатъчно време да направи поразии. Бих желал да знаех по-рано за Виада. Щях да спра това копеле. Но сега…