Тейла се усмихна на едрия мъж, който беше дори по-висок от Ян. Погледът в сините му очи беше топъл и сърдечен. Тя му подаде ръката си.
— Да, аз съм Тейла — отвърна тя стеснително. — Аз съм съпругата на Ян.
Виктор пое подадената ръка и я поднесе към устните си.
— Удоволствие е да се запозная е вас, мадам — каза той и бавно освободи ръката й. После се прокашля и насочи вниманието си към Ян. — Надявам се, че приготвените за вас стаи ще ви бъдат удобни. Ако има нещо нередно, моля, не се колебайте да ме уведомите — каза гладко той, а крайчецът на мустаците му се повдигна, когато се усмихна на Тейла. — Шампанското е във вашата каюта.
Ян прегърна Тейла и я поведе.
— Много благодаря, капитане. Няма да сте ми необходим отново днес. Може да се срещнем утре на закуска.
— Отлично, сър — отвърна Виктор, като направи слаб реверанс. — Вечерята ще ви бъде изпратена Не се притеснявайте, няма да ви безпокоят. Прислужникът ще ви я остави пред вратата, ще почука и ще си тръгне.
— Благодаря, помощник — отвърна Ян и се наведе към Тейла. — А сега, кажи какво мислиш за изненадата ми.
— О, боже, ти си доста добър измамник! — отвърна тя и му се усмихна.
— Аз? — възкликна Ян и повдигна вежди. — Наричаш ме измамник? Когато ти самата толкова дълго си се преструвала, че си съпруга на едно копеле? Ти също играеш отлично, скъпа.
— Но аз нямах друг избор — отвърна Тейла. — Знаеш причините за това.
— Да, знам — каза Ян и я поведе към парапета. Котвата беше прибрана, а вятърът вече издуваше платната на кораба. — Да, знам.
Тейла постави ръцете си на парапета и се загледа в отдалечаващия се бряг.
— Този кораб „Тейла“ е много по-добър от един среден морски съд — похвали се Ян и я придърпа до себе си. — Повечето са строени само за товари и пътниците са струпани в каюти в хамбара на кораба. Моят кораб има всички удобства за пътниците. Снабден е и с вентилатори и в каютите винаги има свеж въздух.
Тейла слушаше с половин ухо, тъй като се беше замислила за разговора им преди малко — кой беше истинският измамник? Това й напомни, че трябва да му разкаже за Пол и защо той никога не се бе възползвал от нея като жена.
С категоричното намерение да му каже това сега, тя се обърна към Ян, но погледът й се задържа върху водата. Изглежда, кормчията на „Тейла“ беше поел по грешен курс и сега са в опасна близост до коралов риф.
— Ян! — извика Тейла, като сочеше с ръка. — Погледни! Ще потънем!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Тейла се притисна към Ян и сграбчи ръката му, а корабът вече беше на инчове от кораловия риф.
— Ян, корабът всеки момент ще се удари — извика тя, като дишаше тежко. — Дръж ме! Може да бъдем изхвърлени зад борда! О, Ян, никога няма да забравя мига, е който паднах във водата. Акулата! О, тук сигурно има много повече акули, отколкото в пристанището на Аделаида.
Като се оглеждаше трескаво, Тейла внезапно осъзна, че никой от останалите пътници не е обзет от паника. Екипажът работеше нормално, спокойно; тълпата на предната палуба сочеше към красивия корал, ахкайки от възхищение, вместо да крещи от страх.
— Скъпа, може да помислят, че никога не си се качвала на презокеански кораб — усмихна се Ян, като я погали по гърба, когато тя притисна лицето си към гърдите му. — Просто се отпусни. Мислиш ли, че ще наема морски капитан и кормчия, които да ме поведат на сигурна смърт още първия път, когато се кача на собствения си кораб? Не, мисля, че не съм направил такава грешка.
— Но, Ян, никой никога не може да бъде сигурен какво точно ще се случи — оспори Тейла. — И най-вече що се отнася до непознати хора, на които ти се доверяваш. Никога не забравяй Пол Хатуей! Не беше ли той един непознат, на когото аз повярвах?
— Любима, що се отнася до морето, един собственик на кораб подлага екипажа, който избира, на много изпитания — каза той, като постави ръце под брадичката й и се опитваше да повдигне главата й и да срещне погледа й. — Мъжът, от когото купих своята флота, е избирал само тези, които са с най-добри препоръки. Аз запазих неговите екипажи, като се доверих на избора му, тъй като той е прекарал по-голямата част от живота си в морето. Скъпа, това е нашият меден месец. Няма ли да ми подариш поне една усмивка?
Тейла дълбоко въздъхна, осъзнала неговата близост. Когато го погледна, дълбоко в очите му видя да проблясват пламъчета, а тя знаеше какво означава това. Любовта му към нея беше голяма и той я желаеше така, както нейното желание към него нарастваше с всяка изминала секунда като цвете, което се нуждае от светлината и топлината на слънцето.