— За бъдещето, когато няма да изглупявам, докато съм близо до теб. Караш ме да полудявам, скъпа. Подлудяваш ме!
— Надявам се да мога да го правя и когато остарея и косите ми побелеят — промърмори Тейла, поднесе чашата към устните си и бавно започна да отпива от нея, като се забавляваше с Ян, който изпи своето шампанско на един дъх.
Тейла остави чашата си на нощното шкафче и се изтегна в леглото, като съблазнително изви тялото си към Ян.
— Ян, искам да се позабавляваме още малко! — каза тя, а долната й устна леко увисна, сякаш се нацупи. После прекара пръсти по бедрото му, но се изчерви, когато видя, че този жест го възбуди отново, въпреки че със сигурност тя желаеше точно това.
— Искаш да се забавляваш, нали? — каза Ян, а пулсът му се ускори. Остави чашата си, после грабна бутилката и плисна шампанско върху нея, като едновременно с това я обхвана с краката си’. Очите му заблестяха, когато бавно наведе гърлото на бутилката върху гърдите й.
— Какво… правиш…? — едва успя да изрече останалата без дъх Тейла, като гледаше златистата течност да се излива бавно върху гърдите й, а зърната им тутакси настръхнаха под пенливата студена течност.
— Каза, че искаш да се забавляваш — подразни я Ян, като продължаваше да залива гърдите й с шампанско. — Скъпа, аз знам едно чудесно забавление.
Тръпки на очакване полазиха по гърба на Тейла.
— И как се казва то? — попита тя, като потръпваше от студенината на шампанското, което Ян продължаваше да разлива по корема й, а после надолу между бедрата й.
Изписка, когато студеното шампанско се разля по възбудените й срамни устни. Когато Ян хвърли бутилката настрани, тя въздъхна и потрепера от страст, когато той започна да лиже шампанското по тялото й. Тя сплете пръсти в косите му и инстинктивно притискаше главата му надолу, когато той попадаше на някои чувствителни места. Дишаше тежко. Затвори очи.
После отново го пое в себе си. Несъзнаваща звуците на удоволствие, които издаваше, тя повдигна крака и ти сплете на гърба му, докато той се движеше в нея. Стори й се, че отново всичко около тях се върти.
Скоро всичко свърши и те отново лежаха един до друг, заслушани в звуците на кораба и океана. Дървото проскърцваше, морето беше тихо и вълните му леко пошляпваха корпуса на кораба.
Пръв наруши тишината Ян.
— Никога не си била толкова вкусна — подразни я той, като я погледна. Обхвана лицето й с ръце и приближи устните й до своите. — Трябва отново да опитаме това, любов моя.
Тейла потръпна и се притисна към силното му, мускулесто тяло.
— Никога не ми е било толкова спокойно — прошепна тя, но после се намръщи. — Чувствам се виновна заради това спокойствие.
Ян се отдръпна от нея и я погледна сериозно.
— Недей! — промълви той. — Не се чувствай виновна за това, че най-накрая си намерила донякъде щастлив и спокоен живот.
— Но сестра ми… — изрече Тейла тъжно.
— Направила си каквото си могла за сестра си — отвърна Ян. — Никой не може да направи повече от това. Не трябва да носиш цялата тежест на семейството си върху собствените си плещи. Родителите ти не биха искали това от теб. Сега просто се отпусни и приеми живота такъв, какъвто е, приеми цялото щастие, което той ти предлага. — Той повдигна брадичката й, за да срещне погледа й. — Вземи щастието, което аз ти предлагам — усмихна и се Ян. — И, скъпа, нека никога да нямаме тайни един от друг. Нашият брак ще бъде свободен и изпълнен със страст.
Тейла доволно се сгуши в него.
— Правиш ме толкова щастлива! — въздъхна тя. — И, разбира се, нека винаги бъдем искрени един към друг. Съжалявам, че често бях принудена да те лъжа, след като се срещнахме! Но никога повече няма да го правя.
Мигът, в който тя искаше да сподели с Ян истината за Пол, дойде така внезапно. Мислено благодари на Бога за това, отдръпна се от Ян и го загледа право в очите. Устните й се разтвориха за признанието, но внезапното чукане на вратата я прекъсна.
— Сър, оставям храната ви пред вратата — чу се гласът на прислужника зад вратата. — Приятен ден, сър. Насладете се на храната с вашата съпруга.
Ян се пресегна за панталоните си.
— Покрий се, докато отворя вратата да взема храната — обърна се той към Тейла.
Тя придърпа завивката до брадичката си и търпеливо, зачака. Ян отиде до вратата и тихо я отвори. След като спогледа внимателно и не забеляза никого, взе бързо сребърния поднос и ритна с крак вратата.
Из стаята се разнесе приятен аромат и стомахът на Тейла инстинктивно се сви. Тя проследи с лаком поглед подноса, който Ян остави на нощното шкафче до леглото, повдигна капака му и погледна вътре. Устата й се изпълни със слюнка, когато видя изобилната храна.