Тейла и Ян стояха един до друг на терасата на Клиф Лодж, от която се откриваше прекрасна гледка към морето, и мълчаливо се наслаждаваха на чудесния ден, Мъглата се стелеше на парцали. Под нея морето яростно се хвърляше в безкрайна атака към брега. Освен този шум и свистенето на вятъра, нямаше други звуци.
— Ян, толкова си щедър — каза Тейла, като наруши мълчанието. — Чичо ми винаги е бил беден като църковна мишка, а ти изведнъж му подари такова богатство, което той дори не може да си представи.
— Богатство? — учуди се Ян. — Скъпа, няколко златни монети не са богатство.
— За чичо ми… и за мен… те са — отвърна Тейла, като се сгуши в него.
— Едно нещо е сигурно — никога вече, докато е жив, няма да му се налага да чисти комини — каза Ян и дълбоко вдъхна от свежия въздух.
— Може би не — каза Тейла. — Но се съмнявам дали ще го направи. Комините са неговият дом. Сигурна съм, че отново ще започне да ги чисти още преди да сме се качили на кораба за Аделаида.
Ян с недоверие я погледна, но не каза нищо, тъй като дълбоко в себе си беше уверен в същото. Той, изглежда, беше от този тип хора, които не могат да стоят настрани и да гледат как други вършат работата, в която те са най-добрите.
— Ян, тъжно ми е, че не можах да се видя с Виада, но съм щастлива, че е в добри ръце — промълви Тейла. — Докато аз се тревожех за съдбата й, тя вече е била на сигурно място в новото си семейство. — Направи пауза, а после погледна Ян. — Скъпи, съмнявам се, че някога отново ще я видя, тъй като законното осиновяване е обвързано с тайната. Всичко, което знам, е, че е отведена в Сан Франциско. Сан Франциско голям град ли е?
Полазиха я студени тръпки, когато Ян се намръщи, вместо да отговори. Това беше красноречив отговор. Сега беше повече от сигурна, че наистина никога вече няма да види сестра си. Но това, че Виада беше добре и на сигурно място, изглеждаше достатъчно засега. Можеше да бъде съвсем друго. Нещата можеха да имат трагичен край и за двете. Но, изглежда, че и двете са намерили своите малки спокойни кътчета на този свят.
Тя погледна към чайките, които бяха накацали по брега, отпусна се в прегръдката на Ян и той я поведе към хотелската стая, като затвори вратата към терасата.
— Утре ще тръгнем обратно към Аделаида — каза Ян, а пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята й. — Но тази нощ сме сами. Нощта е наша, Тейла. Само наша.
Тейла се притисна към него и той я дари с топла целувка, от която й се зави свят. Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото…
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Няколко месеца по-късно, Австралия
Бременна в осмия месец, Тейла шеташе в кухнята на новия си дом. Постави ръка на гърлото си — повдигаше й се. Дългото пътуване обратно към Австралия се беше превърнало в истинска мъка, тъй като тя прекара по-голямата част от времето на палубата, надвесена над парапета. Няколко седмици след като се бяха качили на кораба, тя разбра, че е бременна. Зарадва се, когато най-накрая краката й стъпиха на здрава земя, но продължаваше да й се гади — и не само сутрин.
Пребледняла, Тейла се облегна на кухненската маса и подпря главата си с ръце. Отново й се повръщаше. Този път искаше да се пребори. Всеки път, докато повръщаше, стомахът й сякаш се разцепваше на две.
— Не сте по-добре тази сутрин — каза загрижено Айва, когато влезе в кухнята с куп мръсни чинии. Остави ги на умивалника и се обърна към Тейла, като нервно въртеше края на престилката си между пръстите. — Какво мога да направя за вас, Тейла? Да ви помогна ли да си легнете?
Тейла преглътна. Гаденето беше отминало. Тя погледна към угрижената Айва.
— Добре съм — каза и се опита да се усмихне. — Не искам да си лягам. Разболявам се от това, че всеки ден трябва да прекарвам времето си в леглото, а искам изцяло да се насладя на къщата си. — Отиде до прозореца и погледна навън. — Трудно ми е да повярвам, че сме се върнали — продължи замислено. — След всички тези месеци, прекарани на кораба, почти забравих за Хоуки и приятелите му, които строяха къщата ни. Чудесно са се справили! Къщата е много красива и е близо до река Мърей, а оградата за овцете се простира докъдето погледът стига. Много ми харесват и цветята в градината. Помислили са за всичко, Айва. За всичко.
Айва се приближи до нея.
— Аз посадих тези цветя за вас — каза гордо тя. — Вие много обичате цветята. Исках да ви изненадам.
Тейла взе ръцете на Айва в своите и ги стисна с любов и благодарност.
— Трябваше да се досетя, че ти си ги посадила. А дантелените завеси на прозорците също са твое дело, нали? Приготвила си се специално за пристигането ми.