Усмивката на младия мъж изчезна. Той погледна Ридж, а после Кенет.
— Познаваш ли това момче? — попита той, тъй като виждаше нещо в изражението на приятеля си, което го караше да подозира някаква връзка между двамата. Но каква беше тя?
— Да, познавам го — отговори той, а очите му все още бяха вперени в тези на младежа. — Бегло.
Ян отново погледна към Кенет и остана изумен от това, колко бързо беше изпил уискито си и беше изчезнал.
Лейвъри се опитваше да разбере нещо за момчето от Ридж, но един мек глас зад гърба му накара сърцето му да подскочи. Той се обърна светкавично и видя лице, което беше силно и безвкусно гримирано, но все пак не чак толкова плътно, за да скрие остатъка от невинност, която все още светеше във виолетовите очи. Ян огледа младата жена от горе до долу, докато тя съвсем смело му се предлагаше, като го гледаше със съблазнителен поглед и ръцете и блуждаеха като спряха там, където бедрата му се събираха. Кръвта се покачи към лицето му, докато тя притискаше интимните му части през кожените му бричове. Там, където жената толкова умело го потупваше, сякаш се запали огън, който се разнасяше по тялото му.
— Добър ден, скъпи — мъркаше Беатрис весело. — Не съм те виждала известно време, Ян. Болен ли беше? Или беше в Шубраците да преследваш мръсни стари „боклуци“?
Младият мъж не искаше тя да разбере, че пръстите й го възбуждаха. Не искаше да попадне в леглото й както последния път, когато беше пристигнал в Аделаида, след дълъг период, прекаран в Шубраците. Мислите му бяха преизпълнени с Тейла и с това колко невинна и колко сладка беше тя все още.
Стомахът му сякаш се преобърна, когато погледна надолу към Беатрис. Преди време тя беше също толкова невинна, колкото момичето от кораба, а колко много се беше променила сега! Австралия беше направила това с нея. Изхранваше се като проституираше, предлагайки на всеки мъж, който имаше достатъчно пари, да заплати за услугите й. Беше се превърнала в една от най-скъпо платените проститутки в Аделаида.
— Е, скъпи? — попита Беатрис, като бавно се приближаваше все по-близо към Ян, така че той да види пищните гърди, които тя предлагаше. Роклята й, обсипана с червени пайети, беше толкова дълбоко изрязана, че зърната на гърдите й бяха почти изцяло извадени на показ.
Жената вдигна единия си крак върху този на Ян, като по този начин разкри, че не носи никакво бельо под оскъдната си, къса рокля. Черните й чорапи бяха закачени на съблазнителен, черен колан за жартиери.
Тя протегна ръка към косата на Лейвъри и прекара пръстите през червеникаво-златистите му кичури.
— Ян, няма ли да платиш за мушване? — попита Беатрис и нацупи долната си устна. — Доста време мина. Липсваше ми. Аз не ти ли липсвах поне мъничко? Няма ли да ме заведеш във фантастичното си жилище за едно мушване, както миналия път? Ще направя така, че да си струва.
Той ясно осъзнаваше, че красавицата продължава да му въздейства. Доста време беше изтекло, откакто за последен път беше намерил удовлетворение в обятията на жена. Въпреки това, не можеше да спре потока от мисли, който непрекъснато се носеше към Тейла и нейната сладка, невинна хубост. Момичето беше много уязвимо към всяко зло в Австралия. Макар никога да не беше пожелавал жена, която да му усложнява живота, той не можеше да понесе мисълта, че Тейла ще му се изплъзне и ще попадне в обятията на друг мъж, който би могъл да я използва и измъчва. Не можеше също да й позволи да се превърне в една нова Беатрис…
— На мен ми звучи привлекателно, Ян — разсмя се шумно Ридж и му намигна. — Е, как би могъл да кажеш „не“ на това малко, сладко създание?
Лейвъри хвана здраво ръцете на Беатрис, повдигна я и я премести пред Уагнер.
— Тя е твоя, приятелю — засмя се той и бързо излезе от кръчмата.
Веднъж излязъл навън, той светкавично яхна коня си и погледна към туземеца, който послушно чакаше завръщането му.
— Хоуки, изглежда отново трябва да се отклоня от целта си. Необходимо е да отида до „Оудъм“ и да си взема жена. Не ме питай какво ще правя с нея, защото и аз все още не знам.
Без да дочака отговор, ловецът пришпори коня си към приюта. Когато пристигна, се отправи бързо вътре, като вземаше по две стъпала наведнъж. Очите му огледаха препълнената стая, търсейки Дейзи. Когато я откри, отиде до нея и я отведе настрани.
— Дошъл съм за Тейла Дрейк. Заведи ме при нея.
— Ян, тя не е тук — отвърна жената. — Защо не дойде по-рано, ако си я искал? Тя е от най-качествената стока. Ти знаеше, че няма да се задържи дълго тук.
Главата на Ян се завъртя. Странно чувство на празнота го обхвана.