— Е, хайде сега! — Женските сълзи винаги го притесняваха. — Не плачи, скъпа! — Той изтри с ръка мокрите следи по лицето й. — Скоро ще бъдеш на сигурно място, защитена от мизерника Пол Хатуей. Когато си напуснала Англия и си се отправила към тази страна, ти сигурно не си мечтала за компания като неговата.
Тейла хлипаше през запушената си уста, а очите й гледаха умоляващо нагоре към Ян. Беше твърде късно да го моли за покровителство — да му бъде съпруга или прислужница. Всичко се беше променило от момента, в който тя произнесе името на сестра си пред Пол. Той беше разбрал, че я държи в ръцете си завинаги. Трябваше единствено да й напомни за сигурността на сестра й и тя щеше да бъде изцяло зависима от неговата милост. Завинаги!
Да, добре го беше измислил. Сега, когато Лейвъри беше толкова близо, Тейла копнееше да се хвърли в обятията му, за да се чувства защитена. Но въпреки това тя не можеше да направи нищо друго, освен да се бори с чувствата си и с мъжа, който желаеше силно.
Момичето удряше гърдите на Ян със завързаните си ръце, когато той я вдигна на ръце и тръгна да я пренася през вътрешния двор.
— Откажи се, Тейла — прошепна той, като се наведе близко до лицето й, а устните му бяха само на един дъх разстояние от шалчето, което запушваше устата й. — По дяволите, доста трудно ще бъде да преминем така през осветения от луната двор, без да ни застрелят, още повече, след като ти през цялото време се бориш с мен.
Очите на младата жена се задържаха на неговите, тъй като за един кратък момент тя се усети отново завладяна от чувствата, които я бяха връхлетели, когато го видя за първи път. О надвесен толкова близо над нея, не беше ли той дори по-красив? Под наболите бакенбарди личеше, че лицето му беше станало бронзово от слънцето. Устните му бяха плътни, а челюстта му беше стисната здраво, в твърда решителност да я открадне и отведе надалеч от Хатуей.
Искаше й се да го попита какви са плановете му за нея, след като я отнасяше от тук. Възнамеряваше ли той да се ожени за нея? Ако само можеше да бъде свободна и да тръгне с него, да прекара остатъка от живота си, обичайки го. Но тя не беше!
Разкъсвана от чувства, тя извърна поглед от него. Нейната загриженост за сестра й надделяваше. Тейла направи нов опит да се отскубне. Изненада се, когато усети, че Ян я пуска на земята.
— Е! Надявам се, че това те кара да се чувстваш щастлива.
Тя го погледна объркано, а после хукна, решена да използва тази възможност, за да избяга от него.
— О, Тейла! — почти простена Лейвъри, като обезсърчено прекара пръсти през косата си. — Защо не можеш да ми вярваш?
Той се втурна след нея. Скоро момичето откри, че дългите крака на мъжа бяха далеч по-бързи от нейните. Тя отново бе грабната и понесена от силните му ръце, но този път Ян я беше преметнал през рамото, сякаш не беше нищо повече от чувал с картофи. Девойката го удряше със свити юмруци по гърба, докато той бягаше заедно с нея, под плътните потоци лунна светлина, които обливаха околността.
— Не знаех, че си такава фурия — оплака се младият мъж, като стегна гърба си, за да понесе по-леко нейните удари. — За бога, Тейла, спри! Не можеш ли да разбереш, че каквото и да направиш, не ще ме накараш да променя намеренията си? Никога няма да те върна в това отвратително ранчо.
Момичето сумтеше и се дразнеше, но все пак беше доволна, когато Ян я прехвърли от другата страна на оградата и я пусна на земята. Тя се обърна и възкликна от изненада, защото тъмните очи на един абориген се бяха втренчили в нея. Застина и се вцепени, когато откри, че една страшна пушка с къса цев се намираше в ръцете му и беше насочена към нея. Девойката се отдръпна от туземеца, треперейки. Едно неправилно движение на неговата ръка и тя щеше да бъде мъртва.
— Не се страхувай от Хоуки — успокои я Лейвъри, като се прехвърляше през оградата. Той внимателно отпуши устата на Тейла и развърза китките на ръцете й.
— Това е мой приятел, ще стане и твой, ако позволиш това.
Младата жена не можеше да свали очите си от карабината.
— Кажи му да премести това нещо от мен — помоли се тя. — Той със сигурност не може да си служи с оръжия. Не се ли бият аборигените обикновено с копия?
— Е, скъпа, ти скоро ще откриеш, че Хоуки не е просто кой да е абориген — обясни й Ян с мек глас, като потупваше тъмнокожия си приятел по гърба. — Научил съм го на някои от моите лоши навици. Стрелянето с карабина е един от тях.
Той взе пушката от ръцете на туземеца. Тейла погледна към Лейвъри със свиреп, гневен поглед.